И аз отправих вик към небесата - Защо? Господи, защо?? Защо светът стана толкоз тъмен, че не виждам дори пред себе си? Защо любовта стана омраза, защо светлината се превърна в тъмнина, защо светът плаче и навсякъде има тъга? Паднах на колене и усетих как кръвта шурти от мен и се лее по тревата. Ръцете ми станаха безмощни, паднаха на коленете ми. Загледах се и видях как до кръвта, течаща от мен, има една сълза. Чиста и нежна. Сълза, изплакана от твоята душа. Затворих очи и пред мен всичко се завъртя. Превърна се в пепел и отново феникса полетя. Деня, в който се влюбих в теб, дългите ни разговори, в които те опознавах, сладките мигове, в които ти се наслаждавах. И станаха образите на пясък пустинен, духна вятъра и ги отвя. Останах сам в своята тъма. Прониза ме нещо в сърцето, усетих колко остро е то. Не отворих очи, но разбрах, че е на съдбата длето. Опита се тя да разбие, привидно каменното ми сърце, но то още бие и обича едно лице. Огън се разбушува около мен, и запари по лицето и краката ми. Облиза очите ми и станах сляп. Изчезна и надеждата да те видя отново, превърна се погледа в олово, а сълзите на камък удариха и сякаш те метал завариха. Звънна всичко в последен стон. Превърна се в тиха мъгла и усетих как всичко замлъкна. Ти беше пред мен. Отново. Зарадвах се и понечих да стана, но тялото ми бездиханно падна пред теб, животът си отиде, отиде си един човек...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.