Най-после отвори врати първият горски мол. Собственикът - бобъра Станчо, смени три ченета и даде година от живота си, за да го построи. Днес можеше да въздъхне с облекчение - делото на живота му беше завършено, а стълпотворението - невиждано.  След тържествените речи Станчо прегриза лентата и реката от любопитни клиенти заля всички етажи. Като за първи ден промоциите бяха наистина щедри: килограм лешници струваше само три маргаритки, пет килограма - осем маргаритки. Имаше от сойка мляко: борови шишарки за супа; настъргана кора от дъб против кашлица; поларизони от кукувича прежда и така нататък, и така нататък. Всички купуваха като обезумели, а близката полянка с маргаритки за минути беше обрана до хумус.

 На щанда за зърна продавач беше щурецът. Бутайки пазарска количка, при него дойде мравката.

- Бабо мравке, где така?

- То е ясно - за зърна. Може ли кило и половина!

- Не може - ходи събирай от полето!    

- Ама...

- Няма "ама"! Всяка зима ти се моля за две шепи само, а ти все ме отпращаш. Сега ще си стоя тук, ще си свиря на гъдулката, а когато сняг забръска - хич няма да ми пука.

 Мравката си тръгна омърлушена, а щурецът тържествуваше. Вече беше потребител - нито му се налагаше да работи цяло лято на полето, нито да слуша досадни поуки през зимата.