Най-после отвори врати първият горски мол. Собственикът - бобъра Станчо, смени три ченета и даде година от живота си, за да го построи. Днес можеше да въздъхне с облекчение - делото на живота му беше завършено, а стълпотворението - невиждано. След тържествените речи Станчо прегриза лентата и реката от любопитни клиенти заля всички етажи. Като за първи ден промоциите бяха наистина щедри: килограм лешници струваше само три маргаритки, пет килограма - осем маргаритки. Имаше от сойка мляко: борови шишарки за супа; настъргана кора от дъб против кашлица; поларизони от кукувича прежда и така нататък, и така нататък. Всички купуваха като обезумели, а близката полянка с маргаритки за минути беше обрана до хумус.
На щанда за зърна продавач беше щурецът. Бутайки пазарска количка, при него дойде мравката.
- Бабо мравке, где така?
- То е ясно - за зърна. Може ли кило и половина!
- Не може - ходи събирай от полето!
- Ама...
- Няма "ама"! Всяка зима ти се моля за две шепи само, а ти все ме отпращаш. ...