Тези редове са за обувките, които ти никога няма да обуеш и роклята, която аз никога няма да облека.

За павираната улица, по която никога няма да вървим, нито някога ще се държим за ръка.

Както и за малките часове на нощта, в които няма да виждаме нито звезди, нито слънца.

Тези редове са по - скоро за часовете, в които няма да рисуваме световете си.

И за онези, в които трябва да избягаме или пък да крещим.

Но вместо това с тишината ще се завиваме и ще се преструваме, че спим..

https://www.youtube.com/watch?v=ashPwIg6Ezo&ab_channel=DragonMusic