28.08.2022 г., 9:32 ч.

Прашни, летни следобеди (1) 

  Проза » Писма
505 1 0

Тези редове са за обувките, които ти никога няма да обуеш и роклята, която аз никога няма да облека.

За павираната улица, по която никога няма да вървим, нито някога ще се държим за ръка.

Както и за малките часове на нощта, в които няма да виждаме нито звезди, нито слънца.

 

Тези редове са по - скоро за часовете, в които няма да рисуваме световете си.

И за онези, в които трябва да избягаме или пък да крещим.

Но вместо това с тишината ще се завиваме и ще се преструваме, че спим..

 

https://www.youtube.com/watch?v=ashPwIg6Ezo&ab_channel=DragonMusic

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??