29 апр. 2022 г., 12:49

 Празникът...3 

  Проза » Рассказы, Другие
617 0 4
Произведение от няколко части « към първа част
6 мин за четене
Тя ме погледна с маслиновите си очи,... по-вече с любопитство.
- Нали като се разхождахме си говорехме за всичко друго, но не и за нас самите - на шега
каза тя - А ти семеен ли си Петро,.. неуместен въпрос, но...
Преглетнах, гърлото ми бе пресъхнало...
- Не, не съм Астерия...Понякога харесваш някого, но той не те харесва,... или обратното. И при нас важи правилото ''Обичам те, но по-вече обичам бъдещето, което можеш да ми осигуриш...'' в по-голяма степен илюзорна предсрава за живота, както е по-филмите.с богати, застаряващи мъже или жени, луксозни коли или яхти, жилища,.. окото пълно, душата празна, въпреки, че не си беден когато нямаш нищо в джоба, а си беден , когато сърцето ти е празно...Учих, работих,.. нали който се учи ще сполучи,..но вече това сякаш не се цени. Имах и аз приятелка състудентка, обаче от начало родителите й ме харесваха, после нещо се врътнаха,...Тя обичаше да си пийва алкохол, компанията където се движеше бяха все такива, млади хора правеха се на бохеми , а не мо ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Petar stoyanov Все права защищены

Предложения
: ??:??