Пред риск - III
***
Професор Вътев се събуди със силно главоболие. Сякаш въобще не бе спал. Уравнението, което вчера започна да решава, го бе измъчвало и насън. Но не бе само това, което не му даваше мира. Отношенията между колегите в Академията бяха станали непоносими. Странна бе човешката природа, учудващо бе как толкова скоро след избухването на т. н. демокрация, се появиха новите доносници и мижитурки.
Той стана внимателно, като се опитваше да не събуди съпругата си. Погледна спокойното й лице, разпилените й по възглавницата коси и изпита умиление. Очакваха рожба и той за нищо на света не искаше да я притеснява със своите проблеми. Изпита задоволство, че успя тихо да се измъкне от спалнята. Зареди кафеварката и започна да се бръсне. От огледалото го гледаше човек с дълбоки сенки под очите, с две напречни бръчки между веждите, твърде изморен и угрижен. Усети мириса на свареното кафе. Наплиска лицето си със студена вода и побърза да си налее от ободряващата напитка. Силното, горчиво кафе сякаш му възвърна силите. Вече главата не му тежеше толкова и той намери сили да се изкъпе с хладка вода. След банята все пак изпи един аналгин. Тъкмо с колегите си вече бяха към завършека на много интересни опити и се започна движение за закриване на Академията. Какво щеше да стане с неговата лаборатория и с многогодишните му усилия? Зави му се свят и професор Вътев се свлече на пода.
***
Отдавна беше отминало времето, когато вкъщи нямаше къде да се стъпи от разхвърляни по пода части от играчки, когато навсякъде жужаха вентилаторчета, измайсторени лично от мъника и то - от най-новите му колички, отдавна бе отминало и времето, в което учеше в гимназията по електротехника и електроника и в часовете по практика се справяше с най-сложните задачи "само с поглед”, както казваше преподавателят му. Сега младежът завършваше специалността „компютърни системи и технологии” в Техническия университет в град София и едновременно учеше „ядрена физика” в Софийския университет. С какво ли успяваше да омагьоса и да завладее хората около себе си? Може би с високото си, красиво чело или пък с проникновения си и буден поглед, който откриваше задълбочен, търсещ ум? Преподавателите му възлагаха интересни задания, а един дори му бе поверил ключ от университетската лаборатория. Е, младежът сякаш имаше по-голям късмет от този на Исак Нютон, защото никога досега не му се бе налагало да продава зеле и да се крие под каруцата със зеленчуци на вуйчо си, за да решава хрумналите му задачи! Някои от по-недоверчивите биха поклатили побелелите си глави: „Какъв ти късмет, та този младеж е роден в България, а не в Англия!” Но сега бе пролет – свежа, цветна, изпълнена с надежди… И в една от уханните нарцисови вечери, когато младият човек реши за по - напряко, прибирайки се в студентската си квартира, да мине през градската градина, именно него забелязаха търсачите Ойл и Ейл от планетата Пейл.
Следва продължение
© Росица Танчева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Маги!
-
заинтригуващо заплиташ сюжета, Росица...
пишеь наистина интересно..
сърдечен поздрав.. -
Антонио, благодаря за искреното ти мнение и за насочването към "Политическа зима" на Христо Ботев. Ще цитирам част от анализа на Кирил Топалов за този фейлетон:"Светът се представя като кръчма, в която са се събрали "гладните, дрипавите и измръзнали народи" - още тези първи щрихи на фантастичния сън, който изгражда основната част на фейлетона, създават усещането за безпросветна обреченост, за кошмарно, непреодолимо зло. И тук, както и в много други фейлетони на Ботев, това усещане се подсилва от умението му да съчетава дребно-житейското със съдбовни, от почти планетарно значение за човечеството неща. Макро- и микросветът се смесват фантастично и от този странен съюз се раждат необичайни и силно въздействащи сатирично-гротескни образи, незагубили и до днес своята историческа и политическа актуалност." Ботев е толкова голям и талантлив, че трудно може да се постигне силата на неговата поезия и проза, но все пак опитвам да представя някои свои виждания, използвайки и фантастиката. Може и да не успея, но поне ще опитам. Може би силата ми е в хумористично - сатиричните разказчета, които пишех доскоро. Те наистина са ми любими и ще продължавам да ги пиша, но ще разнообразявам понякога.
Поздрави! -
Благодаря, Ники! През следващите дни дано да имам време да продължа.
-
Росе,очертава се много вълнуващо фентъзи,обичам фантастика и фентъзи,поздравявам те и чакам продължение
-
Вилдан и Силвия, благодаря ви за отзивите! Любомира, благодаря за оценката!
-
Поздрав Роси!
Честита Цветница! -
И аз очаквам продължението! Честит имен Ден, Роси!
-
Иван, Нина и Весела, благодаря ви! Честита Цветница и на вас!
-
Честито да ти е името, Роси! Щастлива Цветница!
-
Роси, честита Цветница! Нали няма да отвлекат младежа инопланетяните? Та тук, на земята е толкова красиво! За човек кото теб, който има очи да я види!
-
Дочка, Елица, Плами, Веска и Светлана, благодаря ви!
Честита Цветница на всички! -
Интересно! Честит празник, Роси!
-
Чакам продължението, Роси! Честит имен ден!
-
Поздравления, Роси!
Честита Цветница! -
И ще чакам...Очертава се да стане интересно
-
Илко, благодаря за отзива! Веселка, благодаря за оценката!
-
Ивон, благодаря за интереса!
-
С поздрави, Роси!Става интересно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
