***
Професор Вътев се събуди със силно главоболие. Сякаш въобще не бе спал. Уравнението, което вчера започна да решава, го бе измъчвало и насън. Но не бе само това, което не му даваше мира. Отношенията между колегите в Академията бяха станали непоносими. Странна бе човешката природа, учудващо бе как толкова скоро след избухването на т. н. демокрация, се появиха новите доносници и мижитурки.
Той стана внимателно, като се опитваше да не събуди съпругата си. Погледна спокойното й лице, разпилените й по възглавницата коси и изпита умиление. Очакваха рожба и той за нищо на света не искаше да я притеснява със своите проблеми. Изпита задоволство, че успя тихо да се измъкне от спалнята. Зареди кафеварката и започна да се бръсне. От огледалото го гледаше човек с дълбоки сенки под очите, с две напречни бръчки между веждите, твърде изморен и угрижен. Усети мириса на свареното кафе. Наплиска лицето си със студена вода и побърза да си налее от ободряващата напитка. Силното, горчиво кафе сякаш му въ ...