Той: - Виж, научих се на...
Аз: - Знаеш ли, на теб ти е отредена съдбата на куче...
Той: - Защо?
Разделихме се в Четвъртък. Аз вървях по павираните улици на малкия град. Вървях, за да не се прибирам. Някой беше изхвърлил всичкия боклук пред дома ми и сега нямах път към него. Нищо. Никога не съм се страхувала да скитам, така съм родена- в безвремие, в безпространство. Утре отново ще поема към своето „голямо”, за да го изпълня със себе си. А него няма да го има. „Ще мълча!”- беше ми се заканил той преди да затръшне вратата. „Много ти здраве! Тогава и аз ще мълча.”- мислех си в онзи зимен Четвъртък, а на отсрещния тротоар някакво куче се опитваше да измъкне парче месо от боклука. Честно ли да ви кажа? Предпочитам мълчанието пред всички думи, които мога да напиша или изрека! Подарявам мълчание всеки ден и всеки ден го увеличавам с една доза! „Щял да мълчи? Ми, нека!”-мислех си тогава. Най-добре разбират какво е любов онези, които не могат или не бива да говорят за нея!
Напоследък той се бе ...