На сутринта,Айшли трябваше да отиде на болницата. А времето,ах това време! То бе мрачно,обсипано навсякъде с черни кълба облаци,прикрили всяка дупка и всяко местенце от небесното пространство. Валеше силно и обилно. И макар обилния сняг да се беше стопил от буреносния дъжд,той пак щеше да се възвърне от следващите,минаващи като идващи гости,снежинки.
Бе 23 декември,10:00 часа. Центърът и улиците на града бяха почти,почти празни. По тях нямаше ни жива душа,която да върви в този мрачен,дъждовен ден,с изключение на двама-трима. Тук-таме малкото хора,които ходеха из центъра или уличките на Хамбург,всъщност бързаха за последния си работен ден от този месец. Едни бързаха да отидат на работа или пък ако работеха сами,да отворят кабинетите си за пациентите,записали си час при тях,други поработваха малко,купуваха за последно необходимите неща,от които се нуждаеха за коледната си трапеза,плащаха сметките си и накрая се прибираха у тях,а трети...,трети въобще не излизаха,а само си стояха у дома и ...