3           

             На сутринта,Айшли  трябваше да отиде на болницата. А времето,ах това време! То бе мрачно,обсипано навсякъде с черни кълба облаци,прикрили всяка дупка и всяко местенце от небесното пространство. Валеше силно и обилно. И макар обилния сняг да се беше стопил от буреносния дъжд,той пак щеше да се възвърне от следващите,минаващи като идващи гости,снежинки. 

             Бе 23 декември,10:00 часа. Центърът и улиците на града бяха почти,почти празни. По тях нямаше ни жива душа,която да върви в този мрачен,дъждовен ден,с изключение на двама-трима. Тук-таме малкото хора,които ходеха из центъра или уличките на Хамбург,всъщност бързаха за последния си работен ден от този месец. Едни бързаха да отидат на работа или пък ако работеха сами,да отворят кабинетите си за пациентите,записали си час при тях,други поработваха малко,купуваха за последно необходимите неща,от които се нуждаеха за коледната си трапеза,плащаха сметките си и накрая се прибираха у тях,а трети...,трети въобще не излизаха,а само си стояха у дома и помагаха на близките си,както и с каквото можеха-чистене на дома,помагане с готвенето за 24 декември,украсяването на елхата,стояща до,близо или малко по-далеч от камината.   

             10:30 Айшли бе вече докарана в болницата. Болницата,отдавна,отдавна построена сграда,но в същото време и някак подобрена като техника и обзавеждане,бе голяма и на много етажи. Прозорците,които се виждаха още от самото стъкло на колата,бяха чисто нови и едни от най-скъпите поради качеството си на стъкло. Бяха вградили в системата на отделението и асансьори-на всеки етаж,поне по четири такива. Кабинетите бяха наново обзаведени,а стените и таваните им бяха отново боядисани,само че този път не в болничното бяло,познато така добре на всеки лекар и пациент,а в светли тонове и нюанси,които донякъде придаваха по-атмосферна и приятна обстановка,когато влезеш в тях на преглед. Стълбите,по които хората се изкачваха всеки божи ден,също бяха подменени с по-здрави стълби и приятни за гледане на цвят. Болничните стаи бяха ремонтирани и донякъде изглеждаха по-скоро като четири-пет звезден хотел,само че,ами...болничен. А лекарите... те бяха все така всеотдайни към намирането на лек срещу болестите,проблемите и притесненията и най-вече правеха всичко по силите си за доброто здраве на своите пациенти.           Тя бе сама,тя бе оставена сама пред лекарския кабинет. Сестра ѝ единствено изчака с нея,докато дойде нейния ред да влезе,целуна я и тръгна по задачите си. Баща ѝ бе тръгнал отдавна на работа. Щеше да се прибере чак към осем вечерта. Пълна скука и... ужасен,набиращ по някаква причина,страх. Това бе чувството в нея сега,когато бе оставена сама пред докторския кабинет и трябваше да почука. Не просто трябваше да почука,беше длъжна,защото докторът я чакаше. Едноминутно колебание мина като десетсекундно. Двеминутно колебание отново се мина,този път като двадесетсекундно. Мина се и триминутноколебание от страна на макар и не видимо,вътрешно-трепереща от страх,девойка. За нея,то се усети като четиридесетсеукундно. За нея нямаше значение колко секунди или минути изтичаха-тя просто чуваше страшните тиктакания на ,,удрящия се" часовник,закачен на другата стена,показващ своенравно отлитащото време. Пое дълбоко въздух и усети някаква остра болка в изстрадалите си,момински гърди. Но не обърна внимание на това,поне така реши тя. След което,почука. Мил глас отговори любезно:

          -Свободно е! Влезте!

        Двадесетгодишната студентка,с плетени и черни ръкавици на ръце,натисна смело дръжката на вратата и влезе в кабинета. Това бе същият доктор,който първоначално я бе ,,изписал по своя препоръка" от болницата,когато тя се бе събудила след дълго месечната,страшна,смъртна кома. 

          -Ааа,Госпожице Клайн,Вие ли сте? Очаквах да Ви видя след още няколко дни тук-каза спокойно и малко шеговито докторът,облягайки се най-удобно на въртеливия си,внушителен,лекарски стол на колелца.

          -Избързала ли съм,докторе?-попита Айшли сериозно.

          -Не,не. Не се притеснявайте,само исках да се пошегувам с Вас! Точно на време сте!

          -Само да питам...-прекъсна го леко тя.

          -Питайте-отвърна той.

          -Вие ли отговаряте за мен или е друг доктор?

          -Ами,ако трябва да бъда честен с Вас,нито аз,нито другите колеги все още не знаем. Затова,да! Докато все още се разяснява по този въпрос,аз ще отговарям за Вас,за изследванията Ви и здравето Ви! 

           -Добре. Ами,аз да отида ли сега...-за момент момичето се поколеба в думите си. Засрами се и не знаеше какво и как трябва да каже и продължи.

           -Да отидете за изследванията ли?-зададе въпрос веднага докторът

           -Да!-отвърна тя. 

           -А,имайте предвид,че те стават на гладно. Закусвала ли сте?

           -Не  

           -Добре тогава,давам Ви този талон. Слизате по стълбите или с един от асансьорите на по-по-долния етаж. Там се намира лабораторията. Трябва да дадете и урина. 

           -Изследванията...те за какво са? Тоест,какво ще ми изследвате?

            -Ще Ви изследваме хормоните,най-вече на щитовидната жлеза. Ще ви пуснем за изследване,за всеки случай да видим и желязото Ви как е,дали е в норма или не,пускаме Ви и витамини. 

            -Ясно. 

            -След като направите изследванията,те,сестрите ще Ви кажат кога ще излязат и резултатите. Ще Ви дадат и един лист,който,обаче,искам след като го получите,да ми донесете. Останалото ще бъде коментирано и поставено под въпрос с другите колеги.

           -Благодаря Ви,довиждане.

           -Довиждане и доскоро-виждане!-махна докторът приятелски с ръка.

           Айшли послуша каквото бе казал докторът-направи си изследвания,пусна си урина и занесе му занесе листа след това. Резултатите щяха да излязат някъде към следобед. Тръгна си от болницата и се прибра у тях. Но не хапна нищо. Сутринта скоро премина в обяд. Тя бе все още сама и не знаеше какво да прави. Тогава ѝ хрумна идея. Идея,с която ще си отбие малко времето-реши да направи малко сладки за предстоящия празник. Така,тя извади необходимите продукти от хладилника,намери старата домашна,но все така любима и обичана от всички в семейството,рецепта за домашни сладки. Смеси продуктите в една купа,направи тесто и започна да го разточва. Извади тъкмо коледните формички и старателно започна да ги забива в тестото-формичка на елхичка,формичка на снежен човек,формичка на елен и така... Сложи сладките герои на тава с хартия за печене и я постави във фурната. След време,сладките вече бяха станали готови. За това предупредиха едновременно и алармата на телефона на Айшли,и самата фурна,която след като си беше свършила мирно и послушно работата-именно да изпече даденото ястие или десерт,автоматично щракваше единия си бутон,завъртайки го към опция ,,изключване" и известираше с познатото ,,дзън".  Айшли легна да поспи. Отиде право в стаята си и мигом се бухна на топло из леглото. Сякаш не бе виждала легло,но какво можеше да направи? Горката,умираше просто от студ,а парното макар и да работеше усилено,тя просто умираше от студ. 

           ,,Ще затворя очи само за малко,може би за пет минути? Да,така ще направя"-каза си тя и затвори веднага очи.             Ето,че обяда се превърна в предвечер-следобед. Дъждът бе спрял да вали и сега снега сякаш напук си го връщаше-,именно,валейки по-обилно дори от самия него,дъждът. Звук от вибриращ телефон оглуши тишината в тихата,просторна,мрачна от спуснатите завеси,стая. Айшли изстена от умора и досада и въпреки че се обърна на другата страна на леглото си,завивайки се отчаяно през глава,тя се досети,че може да е нещо важно и затова спря всичките си опити да запи наново,оставяйки умората и досадата настрана и взимайки телефона в ръка. Беше докторът. 

           -Ало,с Госпожица Клайн ли разговарям?-попита той.

           -Кажете докторе-каза му полу-сънено тя.

           -Да не сте спала? Събудих ли Ви?-попита загрижено той.

          -Не,не,не се притеснявайте. Няма такова нещо. За какво се обаждате?-попита го Айшли.

          -Извинете,не исках да Ви безпокоя,нито вашия сън,но става въпрос за изследванията Ви.

          -Да?

          -Готови са? Можете ли да дойдете да ги вземете или...?

          -Ще дойда,ще дойда. Идвам всеки момент.

          -Не бързайте,болницата работи и до късни вечери. 

           Тлефонът,обаче бе отдавна прекъснал и разговора бе приключил. Тя се запъти към болницата....