През левия джоб
ПРЕЗ ЛЕВИЯ ДЖОБ
Джон Силвър беше все още запазен мъж, русоляв, с атлетическо телосложение и походка на янки от Дивия запад. Пенсията му - нищо и никаква, само няколко хилядарки евро. Ама упорит, бе! Понаучи той стотина български думи и тръгна. Ходи, къде ходи, допря до село Чукундурово, ахна и си рече: "Те това е за мене. Къщи - всякакви, дворчета спретнати, широки, хора - тук-там. Върви Джон по улицата и си повтаря наум: "Аз иска купи къща, аз иска купи къща!". Не щеш ли, насреща му - дядо Дянко. Дърпа една крава за рогата, пък тя, запънала крака, не ще да мръдне. Джон се опита да каже "Аз иска...", но дядо Дянко го изпревари:
- Я бутни, бутни отзад, да свършим тая работа, че после и твоята ще уредим. Кметицата отдавна чака такъв пръч като тебе, че както е опалена нейната пущина, ще те опече като гергьовско агънце.
Къде разбрал, къде не разбрал какво му хортува дядо Дянко, Джон зае позиция зад вироглавата млада коза, готов да се прояви като истински джентълмен, но, о, чудо! Козата усети живия хормон на Джон и тръгна сама напред, закършила снага досущ като кльощава английска манекенка. Пуснаха я при селския пръч Порко и Джон стана свидетел на такова любовно изкуство между Порко и дядовата Дянкова млада козичка, което и между хората рядко се среща. Така, малко по малко, Джон започна да опознава селския бит на Чукундурово. Какво ли го очакваше занапред?
Запътиха се към кметството. Дядо Дянко почука на вратата и бутна вътре слисания Джон с думите: "Ето ти един английски пръч, не е за изтърване, ще ти свърши добра работа.
Кметицата Калинка беше запазена вдовичка, хем засуканичка, хем къдросаничка и въртеше кметството на малкия си пръст, но страдаше от сексуална недостатъчност. С безпогрешен поглед тя прецени възможностите на Джон и жизнерадостна усмивка цъфна на лицето й. Джон понечи да отвори уста, за да произнесе заветната фраза "Аз иска купи..", но Калинка го изпревари със светнали от радост очи:
- Знам какво иска, тръгвай да те водя!
Тръгнаха, отидоха, видяха. Джон остана много доволен от огледа на къщата, двора, чардака и котката Марче, която навири опашка и затърка муцунка в краката му.
- Аз харесва, аз иска купи - успя да произнесе на един дъх той и погледна Калинка право в очите.
А в очите на Калинка - огън и жупел. Двете й полукълба сякаш попаднаха в земетръсна зона - ту рязко се повдигаха, ту тежко се отпущаха, за да подскочат отново. Най-после тя запази самообладание като съвременен държавен служител, прие сериозен вид и рече:
- Всичко е добре, когато свършва добре. Работата може да стане, но може и да не стане, ако не изпълниш традиционното изпитание за прием на жители в с. Чукундурово!
- Аз готов, какво трябва прави?
- Обичаят е следният: Трябва да облечеш нашенска носия - потури, риза, елек, навуща, цървули, да сложиш един калпак на главата и да прекопаеш една леха в градината.
- Давай потур, давай цървул, аз прави!
Калинка го погледна, както опитен фелдфебел поглежда новобранец, подаде му всичко необходимо , а той пухтя, поти се около час и най-после се появи с пояс в ръка. Калинка го пристегна, закачи му китка на калпака, подаде му мотика и рече:
- Копай!
Джон не чака втора покана. Пот потече по челото му, а пустата леха все не свършваше. Припика му се. Пикочният му мехур се изду и а-ха да се пръсне. Калинка наблюдаваше внимателно притеснението му и се усмихваше дяволито. Джон се опита да разкопчае потурите, бръкна отпред, бръкна отзад - ни копче, ни дупка. Ами сега? Срам не срам, погледна умолително към Калинка и тя се смили, като му подвикна:
- През левия джоб, Джон, през левия джоб!
Джон не знаеше какво означава думата "джоб" и още повече се засуети.
Точно в този момент Калинка притича, бръкна с привичен жест в левия джоб на слисания от изумление Джон, измъкна дръжката му и, без да я изпуща, прошепна ободряващо:
- Пикай, момчето ми, пикай! Отде да знаеш, че нашите чукундури, когато пикаят, го вадят през нарочно скъсания ляв джоб. Няма да си свалят потурите я.
Струята бликна надалече, налягането в мехура спадна, но изведнъж Калинка усети как ръката, с която държеше дръжката, започна да се изпълва на ширина и дължина с онова прекрасно нещо, за което жадуваше ден и нощ. А то, нещото, се облещи, погледна я застрашително с едното си око и понечи да тръгне напред. Калинка обаче не го изпусна. Обхвана го с две ръце и го задърпа, вървейки заднешком към складираната наблизо купа сено...
Какво е станало след това, не знам, но Джон беше провъзгласен за почетен жител на село Чукундурово и заживя си там човекът доволен и предоволен.
© Радко Стоянов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Добре си ги наредил, Радко! Е, Любов Алипиева правилно е забелязала, че в началото на разказа дядо Дянко дърпа крава, която после се превръща в коза, но това не е голям проблем, лесно може да се поправи... Много се смях. Поздравления!
-
Успя да ме разсмееш!
Благодаря за хумора! -
Благодаря ви Петя, Силвия, Валентина, Ивон, Жарава, Таня, Боби, Ангел!
Радвам се на начина, по който възприемате написаното от мен. Животът не е толкова скучен и мрачен, както си мислят някои. Нека гледаме по- весело на нещата! -
ХеХеХ...
Приятелю - и тук си много силен!
Браво - разказано по чудесен начин - майсторска ирония към нашенския бит и много смях!
А къде се намира Чукундурово... ако пита някой друг Сър, де...
Поздрави, Радко!
-
Поздрави! Посмях се добре!
-
Хахаха хареса ми, забавно по нашенски.
-
Тъй, я! Немой да се излагаме!
Хареса ми, усмихна ме и мило ми стана... Поздрави -
Поздрав, хареса ми!
-
Забавлявах се, докато четях!
Благодаря! -
Благодаря ви Плами, Любов, Явор, Петя! Това си е по истински случай с дребни украшения. За жалост, в бързината съм подменил механично една от думите, но умните ценители като вас веднага разбират за какво става дума.
-
Харесва ми хумора в разказа ти! По нашенски леко пиперлив
-
Забавлявах се искрено, докато четох разказа ти! И чужденците трябва да поемат малко от нашенската ни култура и манталитет...
-
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
