ПРЕЗ ЛЕВИЯ ДЖОБ
Джон Силвър беше все още запазен мъж, русоляв, с атлетическо телосложение и походка на янки от Дивия запад. Пенсията му - нищо и никаква, само няколко хилядарки евро. Ама упорит, бе! Понаучи той стотина български думи и тръгна. Ходи, къде ходи, допря до село Чукундурово, ахна и си рече: "Те това е за мене. Къщи - всякакви, дворчета спретнати, широки, хора - тук-там. Върви Джон по улицата и си повтаря наум: "Аз иска купи къща, аз иска купи къща!". Не щеш ли, насреща му - дядо Дянко. Дърпа една крава за рогата, пък тя, запънала крака, не ще да мръдне. Джон се опита да каже "Аз иска...", но дядо Дянко го изпревари:
- Я бутни, бутни отзад, да свършим тая работа, че после и твоята ще уредим. Кметицата отдавна чака такъв пръч като тебе, че както е опалена нейната пущина, ще те опече като гергьовско агънце.
Къде разбрал, къде не разбрал какво му хортува дядо Дянко, Джон зае позиция зад вироглавата млада коза, готов да се прояви като истински джентълмен, но, о, чудо! Козата усе ...