14 янв. 2010 г., 13:12
Приказка без край
Небето беше синьо, синьо. Слънцето грееше и се смееше. В средата на зелена поляна, зайчето разтвори статива си и започна да рисува. Със синьо нарисува небето. С жълто - слънцето, което грее и се смее. В средата - на зелена поляна нарисува зайче, което на разтворен статив рисува синьо небе, слънце, което грее и се смее и...
То, слънцето, затова се е смеело. Затова, че приказката няма край. Нали?
© Харита Колева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Абсолютно!
Представих си детски очички вперени в разказвача на тази приказка и как отговарят: "Да-а-а!" Сигурно ще се повторя, но много ми се иска да имам книжка с твоите приказки. Ако нямаш такава, от сърце ти пожелавам да я издадеш. -
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Зайо Байо е нарисувал вуздуха и небето,мъдростта, за да има птички.Зелена тревичка, за да тичат детските крачета и с ръчички да гонят светлата надежда и жизнеността, която им обещава слънцето...