Небето беше синьо, синьо. Слънцето грееше и се смееше. В средата на зелена поляна, зайчето разтвори статива си и започна да рисува. Със синьо нарисува небето. С жълто - слънцето, което грее и се смее. В средата - на зелена поляна нарисува зайче, което на разтворен статив рисува синьо небе, слънце, което грее и се смее и...
То, слънцето, затова се е смеело. Затова, че приказката няма край. Нали?