Приказка без край

14.01.2010 г., 13:12 ч.

Проза » Приказки и произведения за деца

5.0 (3)

750 0 3

Небето беше синьо, синьо. Слънцето грееше и се смееше. В средата на зелена поляна, зайчето разтвори статива си и започна да рисува. Със синьо нарисува небето. С жълто - слънцето, което грее и се смее. В средата - на зелена поляна нарисува зайче, което на разтворен статив рисува синьо небе, слънце, което грее и се смее и...
То, слънцето, затова се е смеело. Затова, че приказката няма край. Нали?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Мъжки игри
Глад

Не помня, дали беше събота или неделя, но си спомням, че се забих странично в един стълб на тротоара...
Имат ли животните душа?

Посвещава се на Стойчо Станев (Ranrozar) Да си призная честно, винаги съм харесвал творчеството на н...
Сем Лаури - Рицарят на облаците

Вятърът се въртеше, сякаш котка гонеща опашката си. Какво ли е да се къпеш във вятър, като птиче в п...

Още произведения »