Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Родословното дърво
първа част
С ученическата си раница на гърба, със затъкнатата около презрамките ѝ връхна дреха с дълъг ръкав, омърляна от тебеширеното ежедневие на класната стая; с изпоцапаните си от темперните боички пръсти, Ачо приседна на пейката пред дома си. По пътя, от автобусната спирка до тук, бе подритвал някаква капачка от минерална вода, опитвайки се да забрави онова гадно междучасие, в което съучениците му: различно дългунести и еднакво устати хлапета; обсъждаха, сочейки с пръст, момичето с най-хубавата усмивка и с най-сините очи на света. С две думи: той не бе направил нищо за да я защити, а ей богу, толкова много я харесваше. Искаше му се да я заговори, но за да заговориш някого ти трябват: свободно пространство, подходящ момент и смелост- за да му кажеш онова, което ти се иска, а когато не знаеш как да го кажеш тъй като не си сигурен, че другият ще иска да те изслуша... Ами ако ти се присмее?
Ровенето, с крака, в пясъка под ...