Имало едно време една много красива принцеса - най-красивата на света. Тя си имала и още едно качество или недостатък, не знам. Била и много глупава и повърхностна, а може би само повърхностна. Обичала лъскавите и цветни неща. Обичала забавите и празненствата. Изобщо обичала да се забавлява. Животът ù приличал на безкраен купон, пълен с фойерверки. Въпреки настояванията на краля и кралицата да учи, тя изобщо не сядала, защото това много бързо и омръзвало и доскучавало. В двора стояла цяла рота от учители и преподаватели по английски, география, етика, математика, история, физика, философия, биология и... били толкова много, че принцесата дори не знаела да брои до толкова. Всички те отчаяно се опитвали да задържат вниманието ù и да сложат нещо в празната и красива главичка, но тя изобщо и нехаела нито за земното притегляне, нито за Древногръцката култура, нито за атома, който бил неделим, нито за космическите дупки или слънчевата система, нито за каквото и да е, освен за своята красота и безгрижие.

         В съседното кралство пък живеела друга принцеса. За нещастие на краля и кралицата и на целия им кралски двор, тя се родила много грозна. Била най-грозната на света, но все пак  това не значело, че е само с едно око и с ципи между пръстите на ръцете. Всичко ù било нормално. Имала си два крака, две ръце, и очи, и нос, и уста - просто била грозна. Освен с впечатляваща външност, принцесата привличала внимание и с нещо друго. Била много любопитна и умна. Жадно поглъщала и анализирала целия свят около себе си. Малко по малко до края на седемнадесетата си година изчела и изучила всички книги в кралската библиотека. През всички тези години  в нея  се запечатвал един благ и интересен характер, който постепенно предал на грозните черти на лицето ù одухотвореност и благородство. Кралството, което било ужасено от първоначалната ù поява, сега било завладяно от нейния чар, от нейния красив, благозвучен и омайващ глас, от нейния ум и великодушие. С нея било безкрайно интересно да се води разговор. Никой вече не забелязвал грозотата ù. Тя била стопена от волята, благородството и умa ù.

          Нашата първа принцеса била волна и безгрижна, красива и блажено щастлива в невежеството си. Все пак баща ù - кралят, настоявал дъщеря му да се изучи и заповядал да я заключат в най-високата кула на замъка, където се намирала огромната кралска библиотека. Там през целия ден волю-неволю принцесата учела с всички трийсет и трима преподаватели на кралството, които вече знаела да брои. Кожата ù постепенно започнала да повяхва. Лицето ù придобило нещастен и изтормозен вид от усилието да запомни всичката информация, с която я заливали. Заради огромната скука, която изпитвала през цялото това време, принцесата започнала да се тъпче с всевъзможни, специалитети и сладкарски шедьоври, които кралският готвач с удоволствие ù поднасял. Така принцесата загубила красивата си и стройна фигура. Занемарила външния си вид. Престанала да се грижи за косaта си и изгризвала ноктите си до кръв, докато се опитвала да научи поредния урок. Принцесата придобила грозен и запуснат вид. Вече никой не въздишал по красотата ù, като че ли вече безвъзвратно изгубена.

         Един ден - хубав и слънчев, принцесите излезли на разходка. На границата между двете царства те се срещнали. Двете се заоглеждали с любопитство една друга. Красивата принцеса била впечатлена от интелигентното изражение на другата и изобщо не забелязала грозотата ù, а от своя страна умната и проницателна принцеса веднага разпознала красотата под измъченото изражение и запусната фигура. Харесали се нашите две принцеси и решили, че всеки ден ще се срещат на границата и ще прекарват известно време заедно. През времето на приятните разходки и игри красивата принцеса придобила вкус към учението. Била толкова впечатлена от разговорите с умната принцеса, че сама поискала да разбере и за атома, и за културата на гърците, и за един куп други неща, за които умната принцеса само загатвала. От своя страна грозната принцеса започнала да се облича все по-красиво, вече редовно посещавала кралския козметичен салон и не излизала, без да мине през главния коафьор, който се грижел косата ù винаги да е подхранена, сресана и сплетена в красива прическа. Другата принцеса отново възвърнала свежестта и красотата си и този път била по-красива от всякога, защото по челото ù се четели дълбоки и интересни мисли. Така нашите две принцеси взаимно се обогатили. Прочули се с красотата, ума и приятелството си. Започнали да прииждат принцове от целия свят да ги видят и да поискат ръцете им. Определено били затруднени в избора си, но в крайна сметка правото на избор имали двете принцеси и те го направили внимателно и мъдро. Живели много дълго, а дните им се изнизали, изпълнени с щастие, любов и разбирателство.