Имало едно време една много красива принцеса - най-красивата на света. Тя си имала и още едно качество или недостатък, не знам. Била и много глупава и повърхностна, а може би само повърхностна. Обичала лъскавите и цветни неща. Обичала забавите и празненствата. Изобщо обичала да се забавлява. Животът ù приличал на безкраен купон, пълен с фойерверки. Въпреки настояванията на краля и кралицата да учи, тя изобщо не сядала, защото това много бързо и омръзвало и доскучавало. В двора стояла цяла рота от учители и преподаватели по английски, география, етика, математика, история, физика, философия, биология и... били толкова много, че принцесата дори не знаела да брои до толкова. Всички те отчаяно се опитвали да задържат вниманието ù и да сложат нещо в празната и красива главичка, но тя изобщо и нехаела нито за земното притегляне, нито за Древногръцката култура, нито за атома, който бил неделим, нито за космическите дупки или слънчевата система, нито за каквото и да е, освен за своята красота ...