Драги ми Смехурко,
Седнах да ти пиша, че хем да ми премине, хем да се посмеем. Нали знаеш мойта баба Цоцолана? Гиздава, надута ходи като пуйка. Из селото ни кално, посред дъждовете на априля, хвана се, повярвай, коконата велика, модно ателие да прави, стринки да облича. Аз, нали ме знаеш, мой Смехурко, дълго на място не трая, та взех да се тръшкам пред мойта баба засмяна:
- Моля ти се, бабче, жива да си! Позволи ми да заслужа твойта доброта голяма. Нека в твойта модна къща пръв помощник да ти стана!
Рипна да се смее баба Цоцолана. Не разбрах на време що и стана. Но тя придърпа ме в прегръдката голяма и ми рече:
- Хайде, сине, що да не помагаш? Утре от зарана в ателието ще захвана занаят шивашки да те уча, барем да прокопсаш.
Сурнах се от радост. Хукнах аз на двора. Котката избяга, кучето залая.
Слънцето голямо, щом изгря в зарана, душата Патиланска пърхаше от радост. Бягах през поляната зелена, хвърках, окрилен от радост, по-бързо да достигна, да зарадвам баба Цоцолана.
Тя стоеше гордо току пред тезгяха, съща пуйка, докаросана в премяна. Първата клиентка беше стрината Гергана. Тя, от как се помня, все си
беше съща повлекана. Влезе па се заосуква, та започна да подръпва платовете скъпи:
- Аз съм тука, драга Цоцолано, да ме премениш за първа пролет, да съм гиздава, красива, та на Гергьовден също като слънцето да грея.
- Що се косиш, мила стрина ми Гергано, давай избирай си плата, да скроим ти роклята по рано!
Тъй усмихнато мълвеше мойта мила баба, аз сновях покрай и с куп топлийки в кутийка. Баба се въртеше с аршина, па току подвикне:
- Давай следваща топлийка, Патилане, не се мотай, че роклята кога ще стане?
И аз подавам, ама тайно съшивах за пердето подплатата на стрината Гергана. Не питай ме, брат, що съм го направил, ама още помня боя миналото лято, дето стрина ти Герганка тъй излъга мойта баба за изчезналото сладко.
И така, щом свърши пробата голяма, баба съблече стрината Гергана. Навън изтичах бързо, викнах с пълно гърло:
- Бързо бягай, стрино Гергано, тичай, докато е рано! Ютията забравила си вкъщи май, пушекът се вие от към десния и край.
Брей, как хукна таз жена да бяга. Роклята на нея на парцали стана. Гащите и бели се развяха, ама тича като хала, че белята стана. Както се досещаш, бой голям изядох, ама вечерта като сама поостана, чувах как се смее тихо баба Цоцолана на случката днешна.
Това е от мен за сега, драги ми Смехурко!
Поздрав най сърдечен,
твой приятел вечен,
весел Патиланец!