Живяло някога, някъде в едно далечно кралство едно момиче. То нямало име. Всички го наричали Нищото или Никой. Животът му никак не бил лек, че чий живот е лек ако го наричат Нищо или Никой. И въпреки, че било нищо - душата му била голяма и светла. Но понеже било Нищо, всички скоро го забравили, а душата му светла и голяма като пълноликата луна, скоро започнала да угасва и да се смалява, докато не се превърнала в мъничка светулка. Живеело Нищото в свой собствен свят, съвсем само. Радвало се на дребните неща като калинка летяща наоколо, като пеперуди танцуващи любовния си танц, като Залеза на Слънцето. Стоп! Залезът на Слънцето ли казах? О, Залезът на Слънцето съвсем не е дребно нещо! Залезът на Слънцето е един от великите подаръци, които майката Природа ни прави всяка вечер, стига да няма облаци разбира се. Питате- може ли един подарък да е велик? Ами, ако той е като Залеза на Слънцето – може. Искате ли да Ви, разкажа и за други такива подаръци, които за жалост ние рядко наблюдаваме и п ...