Посвещава се на всички, които ще
кажат: "Това не се отнася до мене!"
Дяволът, опрян с умиление на кривата си стълба пушеше доволно, докато умората му се стичаше в краката и оставяше главата да мисли. Гледаше над тълпите и с умиление виждаше през тях онова дете, което тичаше волно и свободно през безбрежните треви, докато умората го надвиеше и паднеше доволно по гръб с поглед към синьото небе. Това поле беше негово и единствено негово. На него му беше предопределено, преди да се напълни със съгрешили натрапници. Е какво, млад беше и глупав, че сам да си пожелае компания над която да доминира, но всеки заплаща грешките на младостта и той усещаше как идва краят на собственото му изкупление.
Автостопаджиики масажираха уморените му кости, докато той съзерцателно гледаше в новата постройка - "път към вечността". Интересът към проекта беше голям, и той беше реализиран с инвестицията на клиентите. Толкова беше доволен, че обеща да подари крилца на момичетата и да ги направи пеперудки. Славеше ...