ПРИКАЗКА ЗА ВЪЛКА
Както често става в приказките – и тази се случи в същата гора, в която се беше случила друга една приказка. Същата огромна гора, в която всеки може да се загуби и в която се губим... Само че тази приказка е започнала доста по-рано.
И така...
Едно лято в тази гора се родиха две вълчета. Едното беше много болнаво и не след дълго умря. Родителите му потъгуваха, отгледаха останалото и след няколко години си родиха още едно – по-малко. И понеже по цял ден бяха заети, възложиха на нашето Вълче да се грижи за малкото си братче. Трябваше да го храни, да го пази, да чисти бърлогата, да носи вода. А толкова му се играеше. Толкова го викаха другите в гората.
Минаха години...
Вълчето поотрасна. Вярно, остана си дребничко и слабичко. Другите вълчета в гората бяха игриви, силни, пълни с енергия. Подиграваха го, хапеха го, биеха го, гонеха го. Най-много го болеше, когато с него се подиграваха младите вълчици... А толкова му се искаше да си има и той вълчица, като другите...
Постепе ...