Тази нощ професорът предпочете да спи на дивана, в хола. Оправда се с необходимостта от съсредоточаване върху утрешната тежка черепно-мозъчна интервенция. Когато най-сетне си легна, сякаш усети фините пръсти на виртуалната си приятелка, внимателно масажиращи челото му. Тя го галеше, навела се над него и Матев дори почувства гъдел по гърдите и раменете от докосването на косите й. Усмихна се, успокои се и заспа…
Биологичният часовник го разбуди около пет часа, в колкото ставаше обикновено, за да може спокойно да се подготви за отговорната работа, от която зависеше животът на пациентите му.Тази утрин той стъпваше на пръсти, внимателно притваряше вратите, дори не смееше да си направи кафе, страхувайки се, че неговият мирис ще разбуди домашните му. Не искаше да ги вижда сега. „Само не и преди операцията, Господи!” – промълви и отново се улови, че мисли на глас, което не беше добър знак. Не трябваше да оперира, ако е изнервен, но до започването на решаващата интервенция оставаха още около тр ...