Природи и породи - III
Тази нощ професорът предпочете да спи на дивана, в хола. Оправда се с необходимостта от съсредоточаване върху утрешната тежка черепно-мозъчна интервенция. Когато най-сетне си легна, сякаш усети фините пръсти на виртуалната си приятелка, внимателно масажиращи челото му. Тя го галеше, навела се над него и Матев дори почувства гъдел по гърдите и раменете от докосването на косите й. Усмихна се, успокои се и заспа…
Биологичният часовник го разбуди около пет часа, в колкото ставаше обикновено, за да може спокойно да се подготви за отговорната работа, от която зависеше животът на пациентите му.Тази утрин той стъпваше на пръсти, внимателно притваряше вратите, дори не смееше да си направи кафе, страхувайки се, че неговият мирис ще разбуди домашните му. Не искаше да ги вижда сега. „Само не и преди операцията, Господи!” – промълви и отново се улови, че мисли на глас, което не беше добър знак. Не трябваше да оперира, ако е изнервен, но до започването на решаващата интервенция оставаха още около три часа, така че имаше време да се освободи от напрежението. Само котката усети, че се кани да излиза. Тя скочи от фотьойла, на който бе прекарала нощта и загали гърба си в краката му. „Ето някой в този дом, който сякаш ме разбира…” – тъжно се усмихна Матев и с ловко движение отмести животното, а сетне тихо заключи входната врата зад гърба си.
Когато пристигна в болницата, помощниците му вече го чакаха и той, както обикновено, точно и ясно разясни задачите на всеки. Доктор Мона Златева, виртуалната му приятелка, с която го свързваше най-чистата духовна обич, беше оператор от друг екип. Той – силният мъж, изпитваше някакъв страх от разсейващото въздействие на нейната близост и предпочиташе само взаимно да се консултират, но не и да работят рамо до рамо.
Операцията започна навреме и отначало сякаш вървеше по план. Но в процеса на интервенцията на професора се налагаше бързо да действа и да взема нови решения. Колегите от неговия екип се възхищаваха на таланта и ума му и сякаш изпълнението на задачите под опитната диригентска палка им доставяше удоволствие. Сложната черепно-мозъчна операция продължи повече от четири часа. Излизайки от залата, Матев веднага бе заобиколен от близките на пациента. Но професорът едва стоеше на краката си от умора, беше се изчервил, а по челото му се стичаха капки пот.
-Мисля, че всичко ще бъде наред… Ще говорим по-късно, след като си отпочина - успя да промълви и побърза да се вмъкне в кабинета си. Свлече се на първия попаднал му фотьойл и известно време, като в несвяст, гледаше само тавана. На вратата се почука. Професорът тежко стана и отвори, олюлявайки се. Пред него стоеше доктор Мона Златева и уморено се усмихваше:
-Не изглеждаш добре. Може ли да вляза?
-Разбира се… Заповядай, сядай да си отпочинеш и ти! – с треперлив глас я покани Матев.
Споделяйки подробности около направената операция, професорът се вгледа в замислените очи на Мона и пошушна:
-Все пак, светът е много хубав…
За първи път, като смутени ученици, те долепиха устните си, но това беше най-дългата целувка, сигурно защото и двамата бяха толкова изморени, че ги мързеше да се отделят един от друг…
Край
© Росица Танчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Шушка!
-
Благодаря за отзива, Ангел!
-
И все пак любовта победи. Виртуалната! Зарадва ме с решението си, Роси!
И още един път поздравления за повествователното ти умение в малко пространство и за кратко време да разкриваш сериозни истини и интересни съдби! -
Благодаря, Ивон! Пишейки края и аз се изкефих.
-
Краят ме изкефи!
-
Благодаря, Ина! И други "откровенци" ми предложиха да заменя "мързеше" с "нямаха сили", но разведряването и лекият хумор в края за мене са много важни, затова, а и защото, въпреки всичко, съм си "шегаджийка", ще си запазя "мързеше".
-
Благодаря за отзивите! Христо Стоянов и Цвети Йорданова, това е отвореният финал на този разказ - няма да има продължение.
-
чудесен край...!
с целувка!!!
поздравления, Роси! -
Роси, чудесен е разказът ти, но според мен сюжетът е благодатен за доразвиване и бих се радвала да прочета продължение
-
Добро е, но за мен разказът далеч не е завършен. Остават прекалено много конкретни питания, и може би приключването с целувка ми се струва някак наивно. Според мен тя трябва да е начало въобще на един може би по-мащабен проект. Но това е мое мнение. Отново поздравления за сюжета (па макар и незавършен).
-
Хубав, но и логичен край.
-
Усмихна ме краят
Споделям казано от Петя-
"светът е много хубав,ако е споделен"
Поздрав,Роси! -
Поздрав сърдечен, Роси!
-
И все пак, светът е много хубав, ако е споделен...
-
Най-добре...
-
Променяме света наоколо, но себе си-дали ще можем... За пореден път те поздравявам, Роси за таланта ти на разказвач! Сърдечни поздрави!
-
Поздрав, Роси!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря за отзива!