Там, горе на хълма, тя се издигаше над полето като гигатска вятърна мелница. Смилаше всички чувства на хората, видоизменяше ги и ги правеше подвластни на своята господарка. За владетелката на тази призрачна кула се носеха различни слухове, но най-интересен от тях бе, че тя е неспособна да изпитва любов и затова влияе на хорските чувства. Нощем в мрака тя излизаше на лов за емоциите на хората, нейните жертви. Аз я наблюдавах при всяко пълнолуние, тогава тя е най-красивото момиче на земята, такава е нейната орис. Гарваново черна и коса се стелеше чак до гърба, за изящната и фигура можеше да завижда всеки, но най-красивото и тайнствено нещо у нея бяха очите, тези дълбоки зелени езера имаха такава призрачна красота, че всеки, който ги погледнеше, биваше запленен от тяхната изящност и вълшебство. Веднъж аз я видях отблизо и нейният, смразяващ кръвта поглед, ме набеляза като жертва. Тя дойде при мен и ме погледна с красивите си очи и моята кръв сякаш замръзна. За момент сякаш целият свят беше в краката ми, всичко се въртеше в безумна въртележка, чувствах се невероятно щастлив (дали беше такъв ефектът от нейната магия се чудех), но тя стоеше там и ме наблюдаваше, гледаше как аз изпадам в екстаз от нейното вълшебство, но не беше щастлива, аз го усетих. Въртележката спря само в миг, а з исках да я хвана и да продължа да се нося в буйния вихър на еуфорията заедно с нея, но тя сякаш ми отказа с безмълвния си поглед. Щастието изтече като през фуния, радостта изчезна, фонът наоколо се размаза и останахме само двамата. За миг аз почувствах страха, който нахлу в мойте вени така, както и в нейните, и усетих нейната смут, изненада и удивление от този миг на блаженство и захлас. Вълшебството на очите и бе изместено от тайнственост и обаяние. Тя сякаш ме видя за пръв път, недоумението се четеше по цялото и тяло, всяко трепване я издаваше, всяко вдишване и издишване. Тя се свлече на земята и сякаш започна да колабира. Мигът на захлас мина, аз се събудих от този сън (дали наистина беше такъв). Пред себе си видях най-красивото създание да лежи в мократа трева, сякаш покосена от гръм. Тя беше като паднал ангел. Аз отидох при нея и тя отвори очите си, изгубих себе си в тяхната омая и вълшебство. Тогава тя проговори за пръв път. Каза, че нейното проклятие е отменено, аз съм го бил развалил. Недоумявах нищо от това, което ми обясняваше, но знаех едно: знаех, че това момиче е същинска богиня, жрицата на моето сърце, аз бях само и единствено в неин плен. Тя се надигна, аз и помогнах да се изправи на крака. Запъти се през гората към своя дом, оставяйки ме така -насред нищото, защото очите ми не можеха да се отделят от нея, не виждах нищо друго, освен нея, но тя си отиде. Дни и нощи непрестанно мислех за нея тя нахлуваше в сънищата ми, образът и се появяваше във водата, която пиех, очите и ме преследваха навсякъде. Губех контрол над себе си.

Една вечер аз гледах пухените облаци над себе си замечтан и ето, че отново клъбцата на небето започнаха да рисуват нейния лик в небето, точно, както си я спомням в онази вечер, като приказен ангел, паднал от небето. Аз станах и се запътих към необятните поля към призрачната кула, където живееше тя сега. Пребродих гората и ето ме сега пред нейната врата, стоя и чакам тя да ми отвори. Започвам да викам,  да блъскам, от очите ми прокапват сълзи, но от нея няма и следа. Отчаянието започна да ме завладява и аз побягвам като уплашена кошута през гората, навлизайки все по-надълбоко в дебрите на мрачната гора. Бягайки през дърветата, из главата ми се въртят какви ли не налудничави мисли. Излизам в нещо като заграждение от дървета и много навътре в гората. Красотата на това място е очарователна и пленителна. Дърветата образуват полукръг около това езерце. По брега на извора има някакви животни, които утоляват жаждата си с бистрата вода, птици летят около приказния водопад. Неговите води се сипят по скалите така нежно, сякаш жена гали новороденото си, а пръските, които се издигат на метри от набръчканата повърхност на езерото през деня сигурно ще образуват най-ярката дъга на света. Точно под самия водопад има малко късче скала, която се издига над повърхността на водата няколко стъпки. Не мога да гледам повече, сърцето ми бие така лудешки, че сякаш е решило в този миг да направи всичките отброявания до края на живота ми. Върху този скален къс е тя. По-красива дори отколкото в сънищата и мечтите ми. Аз я виждам, но тя мен - не. Стои там само на хвърлей разстояние от мен, толкова близо, но и толкова далече. Заваля лек дъждец, който се посипа над всичко наоколо. Тя се раздвижи, за момент аз си помислих, че ще си отиде и се натъжих, но тя извиси ръцете си в топлия летен въздух, радвайки се на меките пръски на дъжда. Момичето се усмихна, най-красивото нещо, което бях виждал до този момент, но лицето и замръкна постепенно. Тя свали ръце, но не ги прибра до себе си, ами започна да сваля дрехите си една по една. Когато бе готова, тя погледна отново нагоре и се хвърли в черните падини на езерото. Аз реших, че е в опасност и я последвах. Водата не беше студена, дори беше много приятна, аз се доближих до нея и я придърпах до себе си. Изненадата и личеше отдалече, но моето присъствие не я смути особено. Тя ми се усмихна и аз го приех като знак, че не съм нежелан, тогава ме погледна със зелените си очи, които контрастираха с всичко наоколо и зачака. Аз се приведох към нея и леко и нежно допрях устни о нейните, и започнах да я целувам с такава жар и страст, тя отвърна на моите целувки, ръцете и започнаха да свалят дрехите ми. Аз и помогнах с това занимание и скоро и двамата бяхме голи в езерото. Дъждът над нас се ронеше като листа през есента, а ние се целувахме с изгарящо желание и страст. Първичността на обстановката беше напълно в унисон с чувствата и на двама ни. Ръцете ми започнаха да се придвижват нежно по копринено гладката и кожа, изучавайки всеки сантиметър от тялото и, нейните правеха същото върху мен и този момент се запечата във вечността, така ние, вплетени един в друг, дъждът, сипещ се върху нас и природата сякаш ликуваше за нас. Онези чувства и моментът на еуфория и задоволство отново дойде, но този път не бях сам, чувствах го, тя бе с мен. Тези толкова ярки емоции и мисли бяха толкова завладяващи и живи, че щяхме да експлодираме от екстаз. Този момент продължи завинаги и с напредването на нощта ние бяхме на скалния къс под водопада. Тогава тя каза, че не може вече да се завърне в кулата, защото там не е себе си и отново ще попадне под влиянието на крепостта.