siriusblek
24 результатов
Стрелките на часовникът вече сочеха към 3 и 15. Лунната светлина се прокрадваше през балдахинените завеси на прозореца. Тази светлина бе студена, металният ù отблясък се процеждаше през едрите капки дъжд, които се сипеха от небето. Тези капки, големи и мокри, като гроздови зърна се разбиваха по съкл ...
  869 
Eдна малка прозрачна капка може да съдържа толкова много спомени, емоции, тя може да причини онези чувства на тъга или радост, може да те накара да се усмихнеш или да се натъжиш, тази малка кристална капчица може да бъде украса по листата на цветята, като колие на някоя принцеса или пък може да бъде ...
  958 
… и тя си замина, оставяйки ме отново сам, в недоумение. Такава е тя, в един момент изглежда ядосана на света, в следващия миг усмивката ù може да разтопи леда. Неразбираема, една загадка, една илюзия… Понякога, когато ме остави така, се чудя дали е сън, или реалност, дали съществува и дали това, ко ...
  1098 
По главната улица на града имаше много хора, всеки вглъбен в своите проблеми, със свои мисли, отиващ на някъде. Едни се прибираха уморени от работа, други излизаха по заведения, трети просто се разхождаха безцелно, за да убият времето. Едно момче и едно момиче вървяха един до друг, карайки се… Той с ...
  750 
Листа на роза, нежни като коприна,
диво сърце - необуздано.
Детско излъчване - полугласно,
прелестна като видение,
изящна като кукла… ...
  704 
Тази вечер погледнах нагоре и знаеш ли какво видях. Небето беше по-красиво от всякога. Тъмният небосвод над мене бе осеян с безброй звезди, някои гаснещи - показващи на света колко тъжно може да бъде красивото, други греещи ярко, отразявайки нечие щастие по света, трети пък, които просто стоят сгуше ...
  1098 
Зрители невзрачни
в нощите прозрачни,
осветени тихо от Луната,
потъват те отново в тишината.
Лунен сърп ги осветява, ...
  857 
Стоя там, откъдето съм.
Не мога да остана повече.
Виждам снимка – твоя е, искам те.
Покажи ми как да се боря – не мога сам.
Искам те, виждам те, чувам те, усещам те… ...
  622 
Под падащия пролетен дъждец
усещам аромата на косата ти.
Вдишвайки от диханията на цветята,
аз те чувствам до себе си.
Вглеждам се в малките капки роса, ...
  659 
Очите, черни като небе,
вали от тях порой.
Сърцето, гаснещо по тебе,
стои сам отново той.
Преливат буйните реки, ...
  577 
Просто един час… само един.
На фона на цялата вечност, на която ме обричаш,
oстани с мене за час… само един.
Остави ме само за час да си мисля, че ме обичаш.
Иска ми се да бъде истина, ...
  613 
Чувствам, всеки ден и е все същото,
няма промяна никаква.
Дишам и ми е скучно
опитвам всичко за да променя това.
Наранявам себе си за да видя дали изпитвам болка още, ...
  1045 
- А ти защо не спиш? - зададе своя въпрос странникът, който идваше от много далече явно. "Сигурно е скитник" - помисли си Джесика като го видя, направи си този извод заради дългата мръсна коса, неизбръснатото грубо лице и изхабените от носене дрипи, които той считаше за дрехи. Той я видя седнала сам ...
  1592 
Толкова си красива понякога,
особено вечер на тъмно.
Очите ти ме побъркват всякога,
в тях няма нищо мътно.
Обичам вкуса на устните ти. ...
  1071 
И нека е лудост,
нека е странно и смешно.
Това съм аз, забрави за останалите,
тук няма никой, освен мене и тебе.
Другите са като прашинките във въздуха, ...
  663 
Просто танцувай, не спирай,
умората игнорирай.
Прави тези движения разчетени,
като есенни листа от вятъра отнесени.
Красива си така, продължавай, ...
  785 
Здравейте, читатели различни, от всякакви типове, обикновени, нетипични.
Това писание е на моя живот в момента описание. Ще се старая да го опиша в рими, но не обещавам да са ви любими. Та аз съм на сладките 17 все още незрял, но пък от загадките на съдбата доста вече познал. Животът ми сега е безцв ...
  2086 
Времето отмива всичките ми спомени.
Сърцето ми още трепва,
само като си спомня за преди,
за твоя образ, който изниква така неканен в съзнанието ми.
Това е, което чувствам, ...
  842 
Тя се разхождаше по брега на морето. Блясъкът от черната й коса, която в изящна феерия се спускаше чак до кръста, бе способна да заслепи дори слънцето. Босите й стъпала биваха подплисквани от хладката вода, но тя не усещаше това. В този момент по красивото й лице се стичаше една-единствена сълзица, ...
  1276 
Нощ! Студ! Тръпка и очакване!
Смъртта прокарва вкочанени от студ пръсти по гърба ми.
Побиват ме тръпки.
Краят е близо.
Сега мракът е одеялото, което ще ме топли. ...
  746 
Удари сърцето ми и нека спре,
защото не може повече да понесе.
Живот без теб е като песен без глас.
Удари сърцето ми и нека го боли,
защото и мене ме боли. ...
  1176 
Заслепен от болка, той продължи да бяга по шосето, като не виждаше нищо около себе си. Нито колите, които отминаваше, нито се радваше на настъпването на утринната зора.
Момчето беше по анцуг и потник, но на потника ясно се отличаваше червена следа от кръв, точно там, където беше наранен, но болката ...
  1421 
Под маската, с която се прикривам,
лъжлива като мен самия,
аз имам сърце да се боря
и съм благодарен за това.
В океан от хора аз плувам сам, ...
  1194 
Там, горе на хълма, тя се издигаше над полето като гигатска вятърна мелница. Смилаше всички чувства на хората, видоизменяше ги и ги правеше подвластни на своята господарка. За владетелката на тази призрачна кула се носеха различни слухове, но най-интересен от тях бе, че тя е неспособна да изпитва лю ...
  1024 
Предложения
: ??:??