Беше гореща лятна вечер. Петър се прибра от работа. Чувстваше се неспокоен. Раздразнителността му не оставане незабелязана от неговите близки. Младият мъж влезе в кухнята, видя баща си, който беше седнал на диванчето, но не го поздрави. Обърна се и тъкмо беше стигнал до вратата, когато чу гласа на своя татко:
-Добър вечер, Петьо!
Петър погледна към възрастния родител и кимна с глава.
- Седни де, спри се за малко - каза баща му. - кажи, какво се случва, защо си толкова нервен. Не ни обръщаш внимание. Не бутваш нищичко вкъщи, сякаш си на хотел, само се къпеш, ядеш и спиш. И ние сме хора, нали?
- Стига, татко! - отговори Петър. - имам си проблеми. Гледай сега, всеки ден вали, не мога да ида за риба. За море пък нямам никакъв шанс, парите ми не стигат, ниой не ми помага. На другите все ще им дадат някой лев, а на мен, никой.
Баща му наведе глава и тихо каза:
-Ние, моето момче, не можем да ти помагаме. Ето виждаш, двамата с майка ти сме пенсионери, а тя, горката с нейната болест, кажи ми, к ...