Поръчвам си ром с прясно мляко и лед и сядам да се правя на интересна. Хората пият, говорят, смеят се, а аз се оглеждам да ги открадна- нали ще пиша пак за блога си. Абе и от тук ще си вдигна гълъбите след малко, но нека поставя началото. Този път ще пиша за Николинка от „Люлин”. Запознах се с нея случайно в един тото пункт, където фишът ù спечели шестица. Всеки понеделник фишът на Николинка печелеше шестица от тотото и всеки понеделник тя беше милионерка. Тъкмо да опиша роклята от 80-те, с която моята героиня беше, и на масата при мен седна някакъв зализан господин. Писател бил. Известен бил. Издаван бил. Добре. За мен е чест. „Навяваш ми…”- вика- „ спомени за времето, когато черпех вдъхновение по паркове и градинки, сладкарници и бакалийки.” Бакалийки? Ако не го познавах и не го бях чела, щях да си кажа: „ Каква интересна и странна птица!” Скоро, без дори да знае за какво всъщност се вълнувам да пиша, известният писател започна да ме съветва какви сюжети мога и не мога да използвам, ...