Пол Сезар съсредоточено нанасяше с четката отсечени сини мазки върху платното. След това се отдръпна и доволен от крайния резултат, полегна на леглото да почине. В стаята звучеше ,, Голдберг - вариации" от Й. С. Бах в изпълнение на Глен Гулд. Обичаше да рисува на тази музика. Телефонът звънна, Светлозар Дългополов, както беше рожденното му име, спря звука на лаптопа и вдигна слушалката.
- Ало? - от няколко часовото мълчание гласът му изхриптя.
- Здравей, миличък Пол! Какво правиш? Не се обаждаш вече - нежните нотки в гласа показваха нещо повече от интерес.
- Е, скъпа Ели, знаеш как е! Рисувам и нямам време за друго. Трябва скоро да довърша картината - а наум си помисли: ,,Тази вече трябва да я разкарам! Прекалено е хлътнала".
- Добре, ще се радвам да видя новото ти творение. Мъжът ми замина преди малко на работа и аз веднага влязох в ,,Прозрения", но щом видях, че те няма си казах: ,,Я, чакай да му звънна"! Имаш ли нужда от нещо?
- Малко съм го закъсал с боите, но все още имам.
- Мога ...