Пол Сезар съсредоточено нанасяше с четката отсечени  сини мазки върху платното. След това се отдръпна и доволен от крайния резултат, полегна на леглото да почине. В стаята звучеше ,, Голдберг - вариации" от Й. С. Бах в изпълнение на Глен Гулд. Обичаше да рисува на тази музика. Телефонът звънна, Светлозар Дългополов, както беше рожденното му име, спря звука на лаптопа и вдигна слушалката.
        - Ало? - от няколко часовото мълчание гласът му изхриптя.
        - Здравей, миличък Пол! Какво правиш? Не се обаждаш вече - нежните нотки в гласа показваха нещо повече от интерес. 
         - Е, скъпа Ели, знаеш как е! Рисувам и нямам време за друго. Трябва скоро да довърша картината - а наум си помисли: ,,Тази вече трябва да я разкарам! Прекалено е хлътнала".
          - Добре, ще се радвам да видя новото ти творение. Мъжът ми замина преди малко на работа и аз веднага влязох в ,,Прозрения", но щом видях, че те няма си казах: ,,Я, чакай да му звънна"! Имаш ли нужда от нещо? 
           - Малко съм го закъсал с боите, но все още имам. 
           - Мога пак да ти купя и да ги донеса. Искаш ли? - усещаше се желанието и.
           - Благодаря, мила Ели! Не ми е спешно, може би по-нататък. А ти как си?
            - Аз съм добре, но снощи не можах да спя. Все си представях как ме целуваш и докосваш. Липсват ми твоите милувки... 
            Словесният водопад не спираше и Светлозар реши да го прекъсне. 
             - Хайде, Ели! Трябва да затваряме, че платното ме зове!
             - Чао, миличък! До следващия път! Ще чакам да ми звъннеш.
           Погледна навън през прозореца, вече цяла седмица слънцето се криеше зад мръсносиви облаци. Не стига това, ами от сутринта валеше дъжд, който се стичаше по стъклата на едри сълзи. Времето в края на март захладня и отново напомни за зимата. Сякаш природата тъгуваше, заради постъпките на някои .хора.
           Пусна телевизора и превъртя с дистанционното всички канали. Нищо не привлече неговото внимание. След това легна и се опита да поспи, но въпреки усилията сънят така и не дойде. После взе лаптопа в леглото и отвори сайта ,,Прозрения". Там се публикуваха различни произведения - поезия, проза, картини, фотографии и всякакво лично творчество. Това място събираше читатели и автори, за представяне на техните творби и размяна на мнения, оценки и опит. Пол Сезар често посещаваше сайта, за да продава картините си, а също и за откриване на нови литературни звезди. От малък обичаше да чете, а с времето тази любов се пренесе върху авторите от сайта. Избягваше да чете мъже или това се случваше твърде рядко. Беше красив, с особено излъчване, подчертано от синьо-зелените му очи. Неговата външност, въпреки четиридесетте, продължаваше да привлича жените, както с правилните черти, така и с мъжествеността си. Притежаваше първичност, която го правеше неустоим за нежната половина. 
          Светлозар първо погледна своите картини и остана доволен. Имаше още една поръчка за тази седмица. Усмихна се на своя късмет. Работеше това, за което винаги беше мечтал. Не печелеше кой знай колко, но твореше изкуство, което хората ценяха. След това спусна поглед върху aвторските никове. Забеляза новото име веднага - Sunflower. Разгледа нейния профил и стихотворение. Пишеше с искреност и страст. Имаше талант, който други също забелязваха и коментираха. Побърза да и изпрати лично съобщение.
         - Здравейте,  Sunflower! Добре дошли в нашия сайт! Чудесен стих - изящен, нежен и искрен. Толкова ми хареса стихотворението, че не се стърпях да ви поздравя лично. 
          - Благодаря, Сезар! Много мил комплимент.
          - Мдаа! Истината трябва да се казва, а не да се крие. Това не е никакъв комплимент, а голата истина. Хе-хе-хе! - зарадва се на остроумната шега.
           - Е, не е ли твърде рано да се разголваме? Ха-ха! - жената пое шегата.
           - Може би. Кой знай? Мисля, че имате голям талант и ще бъдете доста популярна тук.
           - Ха-ха-ха! Май не сте чели много!  Шегувам се.
            - Ами, попрочитал съм туй-онуй, но все пак моята оценка е любителска. Разбирам повече от рисуване. 
            - Така ли? Аз много обичам изобразителното изкуство, но като ценител. Какво рисувате?
             - Най-вече портрети и пейзажи - живопис. Може да разгледате в профила ми.
             - Благодаря, заинтригувахте ме. Но вече трябва да тръгвам. Чао!
             - Вие още повече. Чао до следващия път! Ако има такъв?
             - Не виждам причини да няма. До следващия.
    След два месеца на една маса в дъното на малко кафене бяха седнали  Пол Сезар и Sunflower.
      - Светулчо, как избираш темите за рисуване? - жената беше кръстосала крака и гледаше внимателно събеседника си в очите.
       - Различно е  Билянче. Понякога получавам вдъхновение от красива жена, красива природна картина или просто виждам човек с много интересни черти, като моите. Хе-хе-хе! Друг път получавам поръчка да нарисувам нещо. Виждам, че се интересуваш, ако искаш може да отидем до квартирата и да видиш последните ми платна. 
        - Добре, Светулчо! Малко изпросено стана - тя се усмихна и отметна косите си назад. Имаше дълги и прави кестеняви коси, които стигаха почти до кръста. А сапфирените и очи  отнасяха всеки, който ги загледа. - Хайде да вървим!
      - Само да оправим сметката, Билянче. Ако може сега да платиш, че съм закъсал с парите, а другия път ще се реванширам. За съжаление в България не се печели много от рисуване, но изкуството иска жертви, както казва О' Хенри - гледаше мило, невинно и лека усмивка разведри неговото лице. Как да му се сърди човек?
      - Няма проблеми, Светулчо. Утре може на мен да се случи, както съм тръгнала да правя изкуство - засмя се, извади портфейла без да мисли и уреди сметката.
     Квартирата по-скоро беше на спартанец, отколкото на бохем. Приста, която от прекалена употреба се беше изтърбушила, холна масичка с лаптоп на нея, два фотьойла (запомнили по-добри времена), гардеробче, етажерка с книги и най-скъпата вещ - четирдесет инчов телевизор ,,Sony Bravia". Всичко лесно можеше да се обходи с един поглед. Все пак стаята се използваше и за ателие, нямаше смисъл от прекалена претрупаност. Картините бяха в далечния ъгъл - подпряни на стената. 
    - Може ли да ги видя, Светулчо? - с искрен интерес попита Биляна.
    - Ето, тази е последната - Светлозар обърна към нея платното. - Стилът ми на рисуване е повлиян от Пол Сезан, както съм ти казвал и друг път. Сезан деформира предметите по особен начин. Той е свързващото звено между импресионизъм и кубизъм. Толкова ми харесва, че избрах заради него този артистичен псевдоним. Картината се нарича ,,Къпеща се жена".
   Тя си помисли: ,, Твърде бледо копие на Сезан, а формите са прекалено деформирани. Никакъв собствен стил. А и тези пищни форми, толкова се набиват на очи, че чак изглежда пошло".
    - Наистина прилича на Сезан - изказа само част от мислите си жената. - Може ли да видя другата?
  Биляна посегна сама да вземе картината, но Пол вече беше хванал рамката. В този миг пръстите им се докоснаха. Сякаш ток премина през тях. Погледите им се срещнаха в мълчание. Желанието и на двамата се четеше в очите. Той погали нейното лице и нежно я целуна. Този мил жест сякаш събори последната преграда. Sunflower го прегърна и впи устни в неговите. Предметите в стаята изчезнаха като с магическа пръчка. Остана само страстта, която разтапяше всички задръжки.Треперещи ръце сръчно сваляха чуждите дрехи и ги захвърляха в различни посоки. Двамата потопени във възбудата забравиха останалия свят. Страстната прегръдка на техните вплетени тела позволи всеки да усети другия. Сластни въздишки нарушиха тишината. Клетките в телата им заиграха като луди. Най-после този танц достигна своя предел. Първо нейния стон огласи стаята, а няколко мига по-късно - неговия. Вкопчени в прегръдката продължаваха да се галят. 
- Хареса ли ти? - мъжът знаеше предварително отговора, но трябваше да почетка егото си.
 - Това беше най-прекрасното усещане, което съм изпитвала до сега - докато го казваше се сгуши в прегръдката му. 
  - Ха-ха - ехидно се изсмя Светлозар. - А, мъжът ти не го ли прави добре?
   - Не ме усеща, понякога имам чувството, че е като робот. А с теб не е така, с теб е като приказка - Биляна се надигна и го целуна нежно по устните.
    След малко заспаха.
    Щом се събудиха Пол предложи да хапнат, но не беше купил хляб.
    - Аз ще отскоча до магазина, защото всеки миг ще затворят. А ти ме почакай!
    Набързо се облече и тръгна. Тя стана след него и започна да се оправя. Изчака, но Светлозар се забави. След малко водена от любопитство, отвори лаптопа и натисна иконата на браузъра. Отвори се сайта на АБВ. Пощата му беше със запаметена парола. Кликна бутона и влезе вътре. Имаше много писма на жени. Само в последните два месеца, в които пишеше с него, водеше кореспонденция с още шест. Започна да чете писмата им и нейното лице помръкваше след всеки ред. Всички бяха изпълнени с много обяснения в любов, молби за срещи, обещания за нови поръчки и пари. Нейните писма също бяха между тях. Почувства се използвана и омърсена. Гняв изпълваше душата и. Разбра, че всички са поетеси от сайта ,,Прозрения". След като изчете всичко, вече знаеше какво да прави. Препрати писмата на останалите жени. Написа набързо няколко реда, както го чувстваше и ги пусна на имейла му. ,, Благодарение на своето любопитство разбрах, че ти си най-подлия, пресметлив и арогантен човек, когото познавам. Съжалявам, че изобщо ти отговорих на първото съобщение. Признавам, че ме плени с чара си, но това беше грешка, за която много съжалявам. Ти разби сърцето ми и не знам дали ще мога някога да събера парченцата. Живял си твърде дълго в лъжа, за това е време да се изправиш пред истината. Ти не си никакъв художник, бледо копие на Сезан. Никоя няма да купи и една картина от теб, ако не е привлечена от красотата и чара ти. За мен си просто една мъжка проститутка - продавач на любов. Моля те, никога повече не ме търси. Сбогом!
                                                                                                                          Sunflower"
  Виртуалният свят, както и реалния не можеше да пази тайна. Историята на Пол беше толкова пикантна, че се разнесе набързо по всички възможни канали. След няколко дни я знаеше целият сайт ,,Прозрения". Вече никой не купуваше неговите картини, нито пък отговаряха на съобщенията му. Накрая го изгониха от сайта. След време неговият ник стана като нарицателно за подлост- ,, ...да не си като Пол Сезар".
  Биляна вървеше през площада, а палавият вятър рошеше косите и. Изведнъж дочу познат глас.
  - Сензационна новина само в днешния брой на ,, Труд". Бранджелина отново заедно. Разводът остава в миналото. Моля, купете си вестника и ще разберете защо цял Холивуд отново не спира да говори за Брад Пит и Анджелина Джоли. Тяхната голяма любов се възражда! Приказката продължава!
Погледите им се срещнаха за миг. Двата нюанса на синьото - сапфпиреното и синьо-зеленото сякаш се отразиха един в друг. После жената извъртя глава и отмина като си мислеше: ,,Продавачът на любов намери истинското си призвание."
Слънцето закачливо се подаде зад един облак и се усмихна. Сякаш и то беше доволно, че всеки беше намерил това, което заслужава. Палавият вятър продължаваше играта си.