Пред тях се появиха  три бавно движещи се файтона. Карата стоеше изпънат на седалката на единия. Килнал шапка настрани, беше облечен с обикновени черни панталони, шантиклер, със срязани под малък ъгъл параменти от вътрешната им страна, а над ъгълчетата, копчета от същия плат. Обущата му бяха с високи токове с копчета, вместо връзки. Сакото си беше наметнал на рамо. Гледаше пред себе си и не обръщаше внимание на никой. Беше намръщен, сякаш някой скоро ще  сложи крак пред него, ще се препъне и падне. Инак сърцето му беше добро. Изчезна няколко месеца и току се прибра. Явно беше работил нейде.

   В другия файтон царствено стоеше латернаджията. Той познаваше табиета на Карата. Чуваха се ту бавни, ту забързани звуци. Латернаджията беше изпаднал в някакво умиление. Очите му бяха навлажнени. Дълбока въздишка се отрони от гърдите му. Завъртя дръжката на латерната, пусна я, хвана я, пак я завъртя, след това отпусна ръката си бавно, плавно, сякаш в кристално езеро плаваха бели лебеди. 

   В третия файтон стоеше Алито - циганина.  Беше цяло шествие, което спря пред механата. Алито слезе от файтона, шмугна се в механата и се върна със стъклена бутилка в ръка, в която се виждаше белезникаво питие. Явно беше от оная, лютата, анасонлийка.

   Павлето и Вяра поспряха малко, загледаха се и се усмихнаха. Наново се хванаха за ръце и  забързаха, за да не изпуснат концерта. Пристигнаха навреме. Седнаха двамата на един стол, защото залата беше препълнена. Настъпи тишина. Чуваше се само песента на мандолините. Нежните звуци галеха ушите на присъстващите и се носеха из залата. Музикантите бяха великолепни. Свиреха с цялото си сърце и душа, което създаваше радостна емоция у присъстващите. Всичко затихна.  Отекнаха силни ръкопляскания. Музикантите се поклониха няколко пъти и се оттеглиха. Вяра и Павлето, хванати за ръка, тръгнаха към къщи.

шантиклер - широки

Следва продължение