Пред тях се появиха три бавно движещи се файтона. Карата стоеше изпънат на седалката на единия. Килнал шапка настрани, беше облечен с обикновени черни панталони, шантиклер, със срязани под малък ъгъл параменти от вътрешната им страна, а над ъгълчетата, копчета от същия плат. Обущата му бяха с високи токове с копчета, вместо връзки. Сакото си беше наметнал на рамо. Гледаше пред себе си и не обръщаше внимание на никой. Беше намръщен, сякаш някой скоро ще сложи крак пред него, ще се препъне и падне. Инак сърцето му беше добро. Изчезна няколко месеца и току се прибра. Явно беше работил нейде.
В другия файтон царствено стоеше латернаджията. Той познаваше табиета на Карата. Чуваха се ту бавни, ту забързани звуци. Латернаджията беше изпаднал в някакво умиление. Очите му бяха навлажнени. Дълбока въздишка се отрони от гърдите му. Завъртя дръжката на латерната, пусна я, хвана я, пак я завъртя, след това отпусна ръката си бавно, плавно, сякаш в кристално езеро плаваха бели лебеди.
В третия файтон ...