ПАВЛЕВИ ВЪЛНЕНИЯ
От една седмица Вяра не беше идвала у тях. Сърцето му се пръскаше от болка. Не можеше да седи на едно място. След работа бързаше да се прибере вкъщи и се надяваше, че Вяра ще е седнала до пианото и тънките ù пръсти ще докосват клавишите. Но и тази вечер беше по старому. Майка му стоеше на трикракото столче, издърпваше вълна от хурката и я превръщаше в нишка, след нея друга, почти цяло кълбо, прежда. Вретеното играеше своя неописуем валс, който ту се завихряше, ту спираше и така, докато дойдеше време да поспре, да си почине.
- Мамо, мамо - прекъсна я от мълчанието Павлето.
За миг тя поспря, загледа се в очите му и наново зарови пръсти в пухкавата вълна. Стефана подозираше, че нещо мъчи момчето ù. Защо Вяра не идеше в дома им! И в този момент някой се провикна на портата. Този глас ù беше познат.
- Верче, Верче... Ида, ма - наставнически занарежда тя.
Павлето се загледа към двора и хукна към портата.
Вяра беше облечена в нова премяна. Тънкото ù кръстче беше препасано с красив сърмен колан.
Момчето отвори портата и обгърна с ръце тънкото ù кръстче. Притисна устни до нейните и руменина нахлу по бузите му. Двамата замряха прегърнати в мрака и не усетиха как се намериха в одаята, където ги чакаше Стефана.
- А, добре си ми дошла, Верче! Нямаше та толкоз време!
- Мама беше болна, стрино Стефано. На легло беше. Знайш, няма кой да са грижи, освен мен. Тате е в чужбината. Голям челяк ше стане. Писател.
- Такваз ли била работата? А аз кво ли не си помислих! Сядай де, сядай!
- Ше седна, стрино Стефано. Но таз вечер урок няма да има, щото бързам да са прибера по-раншко, щото мама се още не е добре. Кво ли прави горката сегя, без мен!
- Нищо дъще, бързай да си идеш, че Керана вече та чака. Как ли гледа на двора!
- Тъй, тъй думам и аз. Време е да бягам. Дойдох тук само да са обада, да не си мислите нещо.
- Ей, дъще, на и Павлето! Колко мъка са види в очите му!
- Тъй е, няма що да си мислите! Нек мама да оздравее, тогаз ше ида секи ден.
- Добре, Верче! Знам, няма да на забравиш.
- А сега останете със здраве и скоро ше са видим!
Момичето прекоси одаята и заслиза по дървената стълба. Павлето се затича след нея и двамата забързано прекосиха градината. Той пръв отвори портата и Вяра излезе на пътя. Тя махна някак си плахо с ръка и забърза.
Павлето още дълго гледаше след нея.
Следва
© Мария Герасова Все права защищены