ПАВЛЕВИ ВЪЛНЕНИЯ
От една седмица Вяра не беше идвала у тях. Сърцето му се пръскаше от болка. Не можеше да седи на едно място. След работа бързаше да се прибере вкъщи и се надяваше, че Вяра ще е седнала до пианото и тънките ù пръсти ще докосват клавишите. Но и тази вечер беше по старому. Майка му стоеше на трикракото столче, издърпваше вълна от хурката и я превръщаше в нишка, след нея друга, почти цяло кълбо, прежда. Вретеното играеше своя неописуем валс, който ту се завихряше, ту спираше и така, докато дойдеше време да поспре, да си почине.
- Мамо, мамо - прекъсна я от мълчанието Павлето.
За миг тя поспря, загледа се в очите му и наново зарови пръсти в пухкавата вълна. Стефана подозираше, че нещо мъчи момчето ù. Защо Вяра не идеше в дома им! И в този момент някой се провикна на портата. Този глас ù беше познат.
- Верче, Верче... Ида, ма - наставнически занарежда тя.
Павлето се загледа към двора и хукна към портата.
Вяра беше облечена в нова премяна. Тънкото ù кръстче беше препасано с к ...