- Айде, бабо Пето, чупи питата! - изведе я от унеса чана Пена.
Старицата постави месала на главата си, взе питата и подскочи на един крак три пъти. Тя се разчупи на две парчета и задъха приятно. Лека мъглица се издигаше и лепнеше по ноздрите. Керана пое питата, която ù подаде баба Петра и накъса на залъци.
- А сега сички да си хапнем! - понесе се из одаята звучният ù глас.
Първа пое отчупения къс баба Петра, след което потопи в пахара с мед и хапна. Лепкавата течност се плъзна по устните и и направи улейче по брадата ù. Облиза се няколко пъти и млясна апетитно.
- Както е сладък медът, така да е сладка момата! - изрече тя и разгъна бохчата, в която носеше дара на малката.
- Керано, Керано мари, да ти е жива и здрава, та да радва теб и дома ти! Белким Господ отреди кат теб чистница да бъде! Ергените стените ти да попикават!
На устните на Керана се появи усмивка, която озари лицето ù.
- А на теб, бабо Петро, Господ здраве да дава, да си жива, та и другите ми рожби да кръстиш!
- Сполай, че ...