- Айде, бабо Пето, чупи питата! - изведе я от унеса чана Пена.
   Старицата постави месала на главата си, взе питата и подскочи на един крак три пъти. Тя се разчупи на две парчета и задъха приятно. Лека мъглица се издигаше и лепнеше по ноздрите. Керана пое питата, която ù подаде баба Петра и накъса на залъци.
- А сега сички да си хапнем! - понесе се из одаята звучният ù глас.
   Първа пое отчупения къс баба Петра, след което потопи в пахара с мед и хапна. Лепкавата течност се плъзна по устните и и направи улейче по брадата ù. Облиза се няколко пъти и млясна апетитно.
- Както е сладък медът, така да е сладка момата! - изрече тя и разгъна бохчата, в която носеше дара на малката.
- Керано, Керано мари, да ти е жива и здрава, та да радва теб и дома ти! Белким Господ отреди кат теб чистница да бъде! Ергените стените ти да попикават!
   На устните на Керана се появи усмивка, която озари лицето ù.
- А на теб, бабо Петро, Господ здраве да дава,  да си жива, та и другите ми рожби да кръстиш!
- Сполай, чедо! Дано Господ та чуй!
- Мамо, мамо - обърна се Керана към чана Пена. На теб Господ здраве да дава, та ощ дълго да радваш дома ни!
   Чана Пена се усмихна. Колко много любов бликаше от думите на Керана! Такава си беше тя. Чиста и пряма. Не можеше да лъже. Каква добра душа носеше в гърдите си! Син нямаше и син ù дойде. Дъщеря нямаше и дъщеря ù дойде. А ква умница е! С нищо не беше я обидила. Колкото да и беше тежко, стискаше зъби и дума не обелваше. И чана Пена обичаше Керана повече от всичко. Колко пъти ù правеше изненади. Видеше ли някой търговец да мине тъдява, викаше го вкъщи и избираше от най-хубавото, все за Керана. Ту някой яшмак за косата, ту някой кенар за блуза. И младата ù се отблагодаряваше с добро. И сега Керана не беше забравила да ù се отблагодари пред всички. Нарече я мамо. Господ здраве да ù дава! Та това е най-голямото богатство, което челяк имаше на света. Щото без здравето си за нийде. Нямаш ли го, трудно са живей. Керана и Кольо бяха нейни деца.
   Кръщенката продължи късно до обяд. Керана изпрати на портите баба Петра и дядо Рачо и се прибра. Чана Пена беше раздигала софрата. Чапкан Ленче държеше малката Вяра, която протегна ръчици към майка си.
- Ма-ма - тънкото ù гласче озвучи одаята. Керана се приближи и целуна детето по челцето. Скоро беше навършило годинка. Току-що беше проходило. Скоро правеха пита за прощъпулник.
   То се сгуши в скута и и склони главица над рамото ù.
- Айде, миличко, мама ша та води да нанкаш, че тате кат дойде, да не мож да та познай! Ей... толкоз голяма ше станеш.
   И тя се запъти към другата одая, където бяха прекарали с Кольо най- щастливите си дни. А сега сърцето ù тръпнеше."Де ли е нейният мил? Ше са върне ли? Ах, мили ми мъжо, да знайш как тъгувам? Мира не мога да си намера. Дъл и ти мислиш за мен? Колкош време няма вест от теб? Снощи сънувах сън, че си бил нейде, а над главата ти кръжи гарван. За малешко се спусна над теб и ти понечи да го изпъдиш. Той наново са спусна и за малко да та клъвни, но се яви някаква светлина, стана огнена топка, след туй лъч кат стрела и изгони гарвана. Кво ли значи сичко туй! Що тоя черен гарван!"
Следва продължение.