На утрото всички станаха рано и тръгнаха към Света Петка. Само вуйчо Михо остана вкъщи. В църквата беше тихо. Презвитер Груйо стоеше  до олтара с молитвеник в ръка. Гласът му звучеше напевно. Всички погледи бяха насочени към него.  "Ний, твойте недостойни - започна той. Мили Господи. Като получихме незаслужено милости и дарове от Теб, сме преизпълнени с благодарност за Твоите добрини към нас. Затова, Владико, прибягваме към Тебе и ти принасяме нашата благодарност от сърце. И тъй като Те прославяме, ние Те хвалим, благодарим Ти и величаем Твоята щедрост и Ти викаме с любов: Слава Тебе, Всемилостивий. Благодетелю и спасителю, Боже наш, во веки веков. Амин.
   Керана наведе глава. Кръстоса ръце  и леко ги допряха до брадичката.

"Милостиви Господи - шепнеше тя. Сичко е в Твоите ръце. И живота, и смъртта. Ти сичко държиш и направляваш според Твоя благ промисъл. Ти си близо до нас и чуваш нашите молитви, които с преклонение ти възнасяме. Помогни на моя мил съпруг Колчо, който в момента е на война! Не допускай зло да го застигне. Бъди му щит и крепост. Усилвай духа му! Прати му ангел-пазител и го върни в час благоприятен, жив и здрав! Чуй, Господи, молитвата ми и помилвай него и нас. Амин."
   Вън, на мегдана,  кларнетът на Алито и гайдата на Сандо се надпреварваха. Чуваше се: "Давай, земльо, рипай, мале!"   От всички махали бяха надошли, за да си потропнат на Коледното хоро. Една голяма смесица от хора и мелодии. Този ден всеки беше се постарал да извади от раклата най-новите си дрехи.
    Девойче около шестнайсетте стоеше до майка си. Снажен момък я дръпна за ръката. Тя понечи да се изтръгне, но майка ù сгълчи: "Тейко ти затуй ли та учи, та да идеш наедно с другите?" Момичето наведе глава. По бузите ù се появи руменина. В очите ù напираха сълзи. Тя извади бродирана кенарена кърпичка с дантели по краищата и избърса очите си.
   Молитвата в църквата превърши. Чана Пена, Керана и Чапкан Ленче си тръгнаха към къщи. Беше Коледа. Роди се Господа, Бога. Към него трябваше да отправят погледи сички и да се молят, за да се върне жив и здрав Кольо от фронта. Кво ли ги чакаше? Кой ли вятър щеше да задуха? Дали квачката щеше да събере пиленцата си? Освен Господ, никой друг не знаеше. Те само трябваше да се молят на Него. Очите им искряха, а в сърцата им се таеше болка.

КРАЙ.