На утрото всички станаха рано и тръгнаха към Света Петка. Само вуйчо Михо остана вкъщи. В църквата беше тихо. Презвитер Груйо стоеше до олтара с молитвеник в ръка. Гласът му звучеше напевно. Всички погледи бяха насочени към него. "Ний, твойте недостойни - започна той. Мили Господи. Като получихме незаслужено милости и дарове от Теб, сме преизпълнени с благодарност за Твоите добрини към нас. Затова, Владико, прибягваме към Тебе и ти принасяме нашата благодарност от сърце. И тъй като Те прославяме, ние Те хвалим, благодарим Ти и величаем Твоята щедрост и Ти викаме с любов: Слава Тебе, Всемилостивий. Благодетелю и спасителю, Боже наш, во веки веков. Амин.
Керана наведе глава. Кръстоса ръце и леко ги допряха до брадичката.
"Милостиви Господи - шепнеше тя. Сичко е в Твоите ръце. И живота, и смъртта. Ти сичко държиш и направляваш според Твоя благ промисъл. Ти си близо до нас и чуваш нашите молитви, които с преклонение ти възнасяме. Помогни на моя мил съпруг Колчо, който в момента е на война! ...