Павлето излезе от двора на хана и забърза. Спря пред дюкяна на Тома Костов. Сега вече той не продаваше деликатеси и бакалия, а велосипеди "Вандерер" и "Адлер". Той току-що беше навършил осемнадесет. Явно, беше решил, че е време да си купи един такъв. Преди да влезе в дюкяна, спря за миг. Пред него се изправи голям, рошав пес и започна да лае. Момчето, което го водеше, спаси положението. Павлето се понамръщи, закани се с пръст и бързо влезе в дюкяна. Посрещна го нисък, доста пълничък човечец.

- Добър ден, байо Тома - рече той.

- Дал Бог добро, сине. К'во та носи насам?

- Сакам да си купа "Вандерер", ама не знам колко струва?

- Двеста и петдесет. Ако ги имаш, твой е.

- Ама аз... - изрече Павлето и изтърча през вратата.

   Семейството на момчето беше заможно. Баща му, Георги, викаха му Байото, ходеше по чужбината и търгуваше с шаяк и аби. Беше изпратил момъка да купи малко риба и хайвер от Караманлията, чийто магазин беше на Съборна. Какво ли нямаше в него! Тарама, сьомга,  щука,  шаран, далак хайвер, риба хамсия стояла в солена саламура половин година, аншоа, лакерда, паламуд, пушена скумрия, осолен шаран, сом, бяла риба в зехтин,  косат, смедок распир, чига, платина, калкан, кефал все солени, пушено филе, гаризи, цирози, скариди и консервирана риба в тенекиеви кутийки с ключове за отваряне. През зимните месеци продаваше портокали и мандарини, а лимони през цялата година.

Дишайки тежко и на пресекулки, Павлето спря пред магазина. Вътре се чуваха гласове. Той погледна през прозореца и прекрачи прага. Сблъска се с някакво дребно човече, извини се и продължи. Караманлията

го прикова на място с думите:

- К'во та води насам, момче?

- Тате сака от пушената скумрия за мезе и пушено филе от риба - издума набързо той.

- Голям челяк е Байото. За него 'сичко ше дам. Речи му да ми отдели малко шаяк за палтото! -  прекъсна го бакалинът.

Той притегли по кило от скумрията и филето. Зави ги в амбалажна хартия и ги подаде на момчето. Павлето рече "благодарим" и тръгна. По средата на пътя се спря. Заслуша се. Наблизо беше Балък пазар.

- Крехко бутче. Убава стока. Само при бая ви Стамата. - разнесе се глас.

Павлето забърза към пазара. Мина покрай касапския дюкян, който нямаше нито врати, нито прозорци, а само кепенци за затваряне, направени от нагънати, железни лостове.

- Елата бре, 'ора! -  подкани як бабаитин.

   Месото висеше на железни куки - говеждо, телешко с розов цвят, тлъсти овце и чукани, кастрирани овни, агнета и малачета. Чуваха се гласове, подвиквания: "Дай от туй парче! Начукай някоя паржола! Отрежи агнешки котлетчета! Смили две кила за кюфтета, или по- добре дай го тъй, та в къщи да го накълцаме на дъската! Ама гледай да е без кости!

Дребничък човечец се прибилжи до тизгяха и помоли:

- Дай малко дреболии за котарака, чорбаджи!

   Касапинът отбра от дреболиите и напълни книжната торба.

- Колко струва стоката?- попита човечецът.

- Нищо, нищо. А, остани си със здраве!

- Остани си и ти с здраве - отвърна дребничкият. Айде, че животинчето ма чака!