Павлето излезе от двора на хана и забърза. Спря пред дюкяна на Тома Костов. Сега вече той не продаваше деликатеси и бакалия, а велосипеди "Вандерер" и "Адлер". Той току-що беше навършил осемнадесет. Явно, беше решил, че е време да си купи един такъв. Преди да влезе в дюкяна, спря за миг. Пред него се изправи голям, рошав пес и започна да лае. Момчето, което го водеше, спаси положението. Павлето се понамръщи, закани се с пръст и бързо влезе в дюкяна. Посрещна го нисък, доста пълничък човечец.
- Добър ден, байо Тома - рече той.
- Дал Бог добро, сине. К'во та носи насам?
- Сакам да си купа "Вандерер", ама не знам колко струва?
- Двеста и петдесет. Ако ги имаш, твой е.
- Ама аз... - изрече Павлето и изтърча през вратата.
Семейството на момчето беше заможно. Баща му, Георги, викаха му Байото, ходеше по чужбината и търгуваше с шаяк и аби. Беше изпратил момъка да купи малко риба и хайвер от Караманлията, чийто магазин беше на Съборна. Какво ли нямаше в него! Тарама, сьомга, щука, шаран, далак ...