Село Змейково

Глава 19

  Звездите над гората отдавна се бяха показали. Месечината грееше ярко, тази вечер тя беше огромна. В далечината виеше вълк, а нощните звуци се допълваха от разнообразните нощни птици. Една сова зорко гледаше от един стар дъб с огромните си жълти очи добре осветената поляната с розови цветя. Тя бе огрята от луната, която като, че ли бе насочила цялата си светлина към нея, за да бъде прогонен мрака от нея. Поляната беше голяма и сравнително равна с лек наклон в единия и край. Розовите цветя изпълваха цялата поляна. Те бяха съобразно съчетание на няколко вида горски цветя, които си съжителстваха единствено тук, и всичките с розови цветове. Някога много отдавна две лудо влюбени един в друга сърца я бяха нарекли „Поляната с розовите цвете“. Тези две сърца днес бяха противници. Единият беше предаден, а другата бе станала предателка на любовта им. Тя бе избрала своя владетел пред съпруга си, а той и бе дал всичко, накрая даже и живота си. Но тази нощ те бяха там в средата на поляната, там където се бяха целунали за първи път. Пак бяха млади!  Краз и Антига стояха прави и се гледаха, един друг. Не осъзнаваха дори, че преди толкова много години се бяха наранили. Лек хладен бриз погали голите им тела. Лицето на Антига беше отново гладко, меко и красиво. Нямаше и следа от изгарянето. Краз я гледаше с лека усмивка, а тя мигаше нежно с очички. Червените ѝ коси се поклащаха от нежния вятър, а сърцата и на двамата туптяха силно, толкова силно, че совата от стария дъб на края на поляната ги чуваше. Тя зорко наблюдаваше тази необичайна нощна среща, като някакъв нощен шпионин.

Антига вдигна ръка и погали лицето на възлюбения си. Той хвана ръката и, и я притисна към лицето си. Искаше да усети ръката ѝ, а тя беше топла, и нежна. След което я приближи до устните си и я целуна, с което пусна ръката ѝ. За да се наведе и да целуне нежните и устни. Антига бе висока за жена но и Краз беше висок за мъж, това ги правеше идеалната двойка. Когато неговите устни докоснаха нейните, по телата им премина силен любовен импулс. Той беше под формата на леко хладни вълни преплетени с горещи, редувани с ледени тръпки и накрая и двете им тела почувстваха как кръвта им тече във вените им, преминавайки през сърцата им с космическа скорост. Езиците им се докоснах в нейната уста, като превес взимаше езика на Краз. Антига се наслаждаваше, да вкусва прекрасния вкус на неговия дъх. След малко двамата бяха легнали на огромно легло с розови чаршафи. Той легнал върху нея целуваше врата ѝ, и бавно се спускаше надолу. Палавите му ръце опипваха гърдите ѝ. Те не бяха големи, но определено не бяха и малки. Бяха стегнати. Езикът му вече си играеше със зърната ѝ… тя се гърчеше от удоволствие, докато той леко захапа лявото и зърно. После го засмука и продължи надолу с език. Тя рязко се изправи и го преобърна целувайки го страстно и на свой ред езика и търсеше неговия в устата му. Битката  за надмощие в устата на Краз продължаваше минути на удоволствие, а после Антига нежно го целуна по нослето. Любовната им игра можеше да продължи цяла нощ, защото те добре се познаваха. Но Антига не искаше да чака и възседна Краз, при което и драмата извикаха от удоволствие, удоволствие чакано от векове, чакано с хилядолетия. Краз нежно опипваше гърдите и, които се клатеха бурно пред очите му, а луната застанала точно над тях като поредния нощен шпионин, който съблюдаваше тази вълшебна нощ. Главата на Антига бе извита назад когато Краз я хвана и наведе към себе си за да я целуне страстно. После я обърна, като той се настани над нея и докосвайки я нежно, проникна отново в нея. Удоволствието бе взаимно докато и двамата не чуха совата. Нейният сподавен зов ги събуди…

Краз се събуди целия облян в пот и силно възбуден. Очите му светеха в розова светлина. Ведмаговете не спяха. Как беше заспал? Той се намираше на един връх качен на стар и величествен дъб, а срещу него на съседния клон огромна сова, с ужасяващо големи жълти очи го гледаше втренчено. Той като, че ли видя совата да се усмихва, преди да отлети. Краз проследи полета и с очи светещи в розово. Совата летеше директно към огромната луна, която огряваше планината, а той като, че ли чу името си във въздуха, носено от нощния вятър…

„Краззз…проклет да си…“

***

Антига отвори очите си, които светнаха в розово. Възбудата която чувстваше, не бе я изпитвала от хилядолетия. Беше напълно гола в леглото си. Прозореца и бе отворен, а от него я зяпаше огромна сова. Когато совата видя, че Антига е будна по клиновидното ѝ лице се изписа зловеща усмивка. Совата пристъпи крак върху крак и отлетя към огромната луна. Антига се надигна и застана пред огледалото. Лицето и беше гладко като в съня ѝ, тя се усмихна. Но в момента, в който го докосна с ръка малко по малко изгорялото започна да се възвръща. Лицето и посърна отново и доби предишния си груб вид. Тогава тя извика с пълно гърло:

-        Краззззз…. проклет да си…

***

На тридесет километра от окървавения Берад в планината далеч от пътя групата на Койчо, Янко, Митра, Мартоломей и Йовко лагеруваше. Огъня пламтеше, а дърветата пукаха в него. Групата се беше запасила с коне, цяла каруца с провизии, оръжия и даже малко злато, което щеше да им послужи за наемането на някакъв морски транспорт.

-        Утре продължаваме през балкана… - Койчо обясняваше маршрута им за утре. Той беше взел една стара карта от полицейския участък, където бяха задържани. – После имаме около два дни път до границата с Хесос, а от там по море до земите на Траксмаргите. – другите го слушаха с интерес докато хапваха пресен хляб със пушено месо, взети от Берад.

-        Колко е разстоянието от Тесос по море до земите на Траксмаргите? – попита Митра.

-        Честно казано, не знам. Не мога да разчитам такива карти. – намръщи се Койчо.  Йовко се изправи и взе карта. Разгледа я, видя мащаба и каза:

-        В зависимост от маршрута на кораба, не трябва да е повече от двеста километра.  – разстоянието си беше голямо. Всички знаеха, че имат 2-3 дни докато стигнат морето, след което ги очакваха и двеста километра по море. Това си бяха 5 може би 6 дни.

***

Краз скочи от дървото погледна луната. Тя беше огромна тази вечер. Жълта с леки оранжеви оттенъци, светеше силно и осветяваше цялата гора. Той се пренесе директно на поляната от съня му. От нея луната се виждаше още по-ясно. Бе надвиснала над самата поляна. Краз погледна към небето обсипано от звезди. Звездите блещукаха сякаш в ритъма на някаква безшумна музика. Вечна музика, ритъм който никога не спира да се повтаря. Там сред звездите се появи един летящ силует. Силуета на вещица яхнала метла. Антига се насочи право към мястото, където бе застанал Краз. Направи един кръг около него и после се приземи точно пред ведмага. Метлата застана права във въздуха в страни от тях, а тя се приближи до бившия си любим, който я гледаше с безизразното си брадато лице. Напрежението между тях можеше да бъде срязано с нож. Тя отметна качулката си и белязаното и сбръчкано от зелен огън лице се откри. Краз никога не я беше виждал такава. Знаеше, че я бе изгорил, но не знаеше, че последиците са толкова страшни. Те бяха обградени от розовите цветя, а луната бе замряла точно над тях. Определено и двамата осъзнаваха, че луната не е естествено толкова голяма, в момента това не беше от значение.

-        Как ме омагьоса? – поде Антига. – Защо ми го причини, да бъда хубава и твоя и после да ме събудиш?

-        Не знам каква игра играеш, но аз до сега спях и сънувах. А никой ведмаг не спи. – червените очи на Краз светнаха отново в розово. Той забеляза, че очите на вещицата също са розови.

Тя дигна ръка, а ведмага се дръпна назад и зае защитна позиция.

-        Защото и на двамата очите ни светят в розово? – Антига, забеляза розовото явление по очите им. Тя свали ръката си.

Краз посочи луната над тях:

-        Дали няма нещо общо? – а вещицата пресметна на ум. Да наистина днес не беше нощ за пълнолуние. Но какво се случваше?  - Какво става тук Антига? – Краз се разходи по поляната гледайки към огромната луна.

-        Ти какво сънува? – попита развълнувано вещицата. – Нали каза, че си спал?

-        Предполагам, че същото като теб? Бяхме в легло точно тук на тази поляна, и…правехме любов… – той я погледна с цялата си нежност на, която бе способен, а тя направи гримаса с обезобразеното си лице, която приличаше на усмивка.

-        Хареса ли ти? – Антига сведе глава и направи опит да закачули главата си, но Краз я спря с ръка. Преместил се зад нея, я прегърна през гърдите. После нежно и прошепна:

-        С теб винаги ми е харесвало... – тя потръпна, Краз чу сърцето ѝ как бие учестено, а Антига усети неговото как тупти, макар и мъртво заработи, когато бе застанал до нея. Тя се обърна, а лицето и се бе преобразило. Отново бе станало нежно и красиво. Кожата ѝ нежна и мека. Той я помилва нежно и тя усети, че кожата и отново е мека и нежна.

-        Но как…? - тя погали ръката му, която още стоеше върху лицето и.

-        Не знам. Но отново си без белези, като в съня ми. – Краз се усмихна.

-        Значи и ти си го сънувал? Но как? – повтори въпроса си Антига. Ведмага поклати глава, завъртя я с лице към неговото и след това я целуна. Езика му нежно срещна нейния в устата ѝ, този път на яве. После тя се гушна в прегръдката му, и прошепна почти на себе си, но той я чу:

-        Липсваше ми? – той я притисна силно. Краз от хиляди години не беше чувствал. Не бе спал или сънувал. Днес това се случи, но как? Този въпрос се въртеше в главите на двамата. Но, сега се поддадоха на чувствата си. Той свали черната и рокля, и двамата легнаха върху розовите цветя. И се сляха в едно както преди 6500 години. На близкото дърво огромната сова бдеше и гледаше как двамата влюбени се любеха страстно на лунна светлина, а сънят бе така реален, така приятен, така истински... Но коя беше совата?

Следва...