Глава 19
Звездите над гората отдавна се бяха показали. Месечината грееше ярко, тази вечер тя беше огромна. В далечината виеше вълк, а нощните звуци се допълваха от разнообразните нощни птици. Една сова зорко гледаше от един стар дъб с огромните си жълти очи добре осветената поляната с розови цветя. Тя бе огрята от луната, която като, че ли бе насочила цялата си светлина към нея, за да бъде прогонен мрака от нея. Поляната беше голяма и сравнително равна с лек наклон в единия и край. Розовите цветя изпълваха цялата поляна. Те бяха съобразно съчетание на няколко вида горски цветя, които си съжителстваха единствено тук, и всичките с розови цветове. Някога много отдавна две лудо влюбени един в друга сърца я бяха нарекли „Поляната с розовите цвете“. Тези две сърца днес бяха противници. Единият беше предаден, а другата бе станала предателка на любовта им. Тя бе избрала своя владетел пред съпруга си, а той и бе дал всичко, накрая даже и живота си. Но тази нощ те бяха там в средата на поляната, ...