6 окт. 2023 г., 16:36
18 мин за четене
Глава 45
Богинята на луната и нощта представляваше нисичка младолика жена с сребристо-руса коса. Очите и бяха светло зелени. На прекрасната си коса носеше лека и фина златна корона, която повече наподобяваше на златен венец от колкото на корона. Короната бе инкрустирана с рубини и смарагди.
Дивия стоеше пред двореца на змейовете гледайки със страховит поглед към приближаващата странна дружинка водена от братята Вокил.
Те спряха пред нея, а Койчо, Янко и Митра застанаха отпред. Към тях се присъедини и Антига. Тя се ухили насреща на богинята и каза:
- Здравей Дивия, в настроение ли си днес? – богинята отпусна малко намръщената си физиономия.
- Антига? – възкликна Дивия – Ти какво правиш тук?
- Идвам да поправя грешката си, заради мен умират хора! – веселата физиономия на Антига се стопи.
- Коя от всички грешки?- ниската богиня почна да обикаля около своите гости в митичното село. Антига примигна и отговори:
- Тази със заставянето на змейове да нападнат пограничните райони на Белгар. – Ан ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация