Здравей, ...,
мина ужасно много време, откакто сложихме край на нашето приятелство. Годините минаваха и ние живяхме живота си. Минавахме през трудностите, спомняйки си за хората, които сме разчитали и разчитаме и сме били верни, ала някак може би сме били по-предпазливи.
Всяка от нас вървеше по своя път смело и стремително, постигаше своите успехи и изграждаше нови хоризонти.
Това бе животът, но в мен някак нещо не бе наред.
През всичките тези години аз се опитвах да поема по своя път с подкрепа, да намеря хората, на които да разчитам, раздавах се, търсех, но не получавах нищо в замяна, много от тях ме нараниха, а аз имах глупостта да се подведа и да им се доверявам безрезервно.
И така се научих на един от уроците си, че винаги останалите намират изгода от теб, когато им дадеш всичко, тази грешка ме научи да внимавам във приятелството, и дори и в любовта.
Вървях сама по пътя и търсех подкрепа, но не получавах нищо друго, освен болка и безразличие. Дните ми бяха сиви, едвам минаваха год ...