14 feb 2012, 20:02  

Прости ми, за да намеря покой 

  Prosa » Cartas
1407 0 0
2 мин за четене

Здравей, ...,

мина ужасно много време, откакто сложихме край на нашето приятелство. Годините минаваха и ние живяхме живота си. Минавахме през трудностите, спомняйки си за хората, които сме разчитали и разчитаме и сме били верни, ала някак може би сме били по-предпазливи.

Всяка от нас вървеше по своя път смело и стремително, постигаше своите успехи и изграждаше нови хоризонти.

Това бе животът, но в мен някак нещо не бе наред.

През всичките тези години аз се опитвах да поема по своя път с подкрепа, да намеря хората, на които да разчитам, раздавах се, търсех, но не получавах нищо в замяна, много от тях ме нараниха, а аз имах глупостта да се подведа и да им се доверявам безрезервно.

И така се научих на един от уроците си, че винаги останалите намират изгода от теб, когато им дадеш всичко, тази грешка ме научи да внимавам във приятелството, и дори и в любовта.

Вървях сама по пътя и търсех подкрепа, но не получавах нищо друго, освен болка и безразличие. Дните ми бяха сиви, едвам минаваха годините, а аз още не бях намерила човек, на който да споделя болката си.

Това търсене бе така дълго, че бе заело голяма част от моя живот. И вярвах, вярвах, че един ден ще имам голямо щастие, за което даже не бих предполагала, че заслужавам. Получих първата си голяма любов. Без дори да я очаквам, след толкова търсене на разбирателство и подкрепа. Повярвах, че го заслужавам.

Ала дори и в щастливата ми вече година и половина съзнанието и душата ми не даваха покой на мисълта ми с друго..

Угризенията ми вече 5 години тормозят съзнанието ми с един повтарящ се сън, че нашето приятелство е отново наред и всичко си идва на мястото си, а именно, че ние се сдобряваме. Ала щом се събудя от този сън, разбирам за пореден път, че всичко е било в досадния ми сън и се опитвам по всякакъв начин да забравя.

Но той идва пак, когато най-малко го очаквам.

Не знам дали на теб ти се е случвало това, дали едно толкова незначително нещо за теб би се опитала да разбереш и да си представиш за миг какво ми е, защото за мен това е тежест вече, нетърпима болка или пък тормоз над душата ми.

Може би вече осъзнаваш защо ти пиша това, защото се опитвам да поправя това, да изкупя вината си след толкова много години мълчание.

Надявам се това писмо да стигне до теб или поне да прочетеш поне един ред от него, за мен ще бъде достатъчно, че си уважила моя опит за изкупление. И се надявам да намеря утеха в душата си.

Съжалявам, че не бях С ТЕБ в трудните ти моменти, съжалявам, че бях такава егоистка да гледам само и единствено себе си, без да обръщам поглед към хората, които им пукаше за мен, надявам се да намериш прошка за мен...

P.S. нека всички емоции бъдат споделени и да си открила истинското в живота, нека това те крепи и ти помага в трудностите през горчивия живот! (hug)

 

От Петя Маринова

(една забравена приятелка)

© Петя Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??