"Verba volant, scripta manent."
- "Не са нужни думи. В такива моменти те са безсилни. Хората преувеличавате значението им. На нещо, породено от разума, не може да се вярва, а човешкият разум винаги ще е под съмнение."
Стори му се, че стои стои цяла вечност на прага на вратата и не смее да пусне дръжката. Завари я легнала на една страна, свила се като зародиш в майчина утроба и прехапала до болка юмрук. Не бе я виждал такава. Толкова по детски невинна и ранима. Светът й рухна, а леглото й сякаш бе асансьор за етажите към ада. Сега тя беше на последния...
Непознатият глас заговори:
- "Няма добри и лоши. Нощта обгръща свойте светлини, а денят бяга от сенките. До вчера бе просто човек. Същество - винаги държало на принципите си и постъпвало правилно... спрямо себе си. А сега? Какво ти казва привитият й като коса гръбнак, сълзите, попиващи по устните, къдриците - разпиляни по възглавницата, стичащи се като рукнала кръв. Какъв си сега?
Нейният съдник..."
- "Не исках да я нараня. Аз... вече н ...