Проза и цигарен дим
На кафе с колегите едва ли беше най-добрата идея, но този път Тео реши да направи изключение, което съответно предизвика няколко доста учудени погледа. Колегите му отдавна бяха спрели да го канят с тях, когато отиваха заедно някъде след работа, понеже знаеха какъв отговор ги очаква. В интерес на истината те останаха приятно изненадани, че днес Тео няма да се „цепи от колектива” и ще прекара безгрижно с тях час, може би два в любимото им кафене под сянката на един кестен, който беше цъфнал само преди няколко дни.
Ето, че се запалиха първите две цигари... под цъфналия кестен. Последваха ги още три. Но кръгът не се затвори. Тео така и не се беше научил да пуши нито в училище, нито в гимназията, нито като студент. Все не намираше време за това.
Полагаше огромни усилия да следи разговора, който се водеше на масата. Думи и реплики, облечени в дим, се разпиляваха във въздуха, без да успеят да достигнат до никого. Петимата, с които Тео пиеше кафето си, му бяха толкова чужди ...