Вдъхновено от фотографията „Коте зад стъкло” на Ирето
Невзрачната двуетажна къща беше като срамна кръпка между новопостроените лъскави сгради на тихата уличка. Дворът тънеше в зеленина, притисната от високите зидове на съседите. Всяка пролет филизите плъпваха навътре и пощурели от дъждовете заличаваха следите от миналото на китна градина. Бръшлянът превземаше изронените до тухла стени и криеше разрухата на сградата. Излющените прозорци, с потъмняло от влагата разсъхнато дърво, бяха облепени с амбалажна хартия. Само един на първия етаж изглеждаше различно. Избеляла, продрана завеса прихваната само в краищата, висеше като парцал зад мръсното стъкло. Този прозорец беше единственото още гледащо око на този дом.
Развиделяваше се. Котаракът изви тялото си в дъга, протегна се и с мъркане се пригали в посребрените коси. Трепереща старческа ръка го помилва и отметна завивката. Васа се надигна, свали крака от леглото и нахлузи чехъла. Взе подпрените на стола патерици и бавно се изправи. От тежес ...