ПРОЗРЕНИЕ
Любовта ми действа обезсърчително.
Преди време, бях още ученик тогава, тъкмо да се влюбя - и тя се премести в друго училище. Много време страдах. Така и не разбрах къде точно се премести девойката, но аз дълго не премествах поглед към празния чин, който остави на втория ред в класната стая. Още го помня този чин, беше зелен. Като мене.
Не мина и година-две или най-много три, пак дойде любовна тръпка отнякъде, беше люта зима, истински зло време, не беше за обич, а за вино време, ама ако се съобразяваш с времето, то ще си остане само твое завинаги. Друго е да го споделиш. Та, тогава така се влюбих, че пожелах да споделя цялото си оставащо ми време с тази красавица, притежаваща същия цвят на очите, аз очевидно имах склонност към тази окраска на зениците. От ухажване преминах към по-волни действия, скоро дори вече не се изчервявах, когато тя минаваше покрай мен и нищо чудно след някой и друг месец да изникне повод да се запознаем, когато... Дойде време за казарма.
Обществено задъ ...