Имаше нещо от дзен в черния велосипед, опрян на дървото с некролога. Дърветата притежават невероятната способност да поемат страданието на живите същества и при това да остават незасегнати. Някои от тях живеят дълго, много дълго и успяват да запазят достойнството си, дори и ако бъдат отсечени преждевременно. Предават го на предметите, които хората изработват от тях. И във всеки стол, маса, шкаф, инструмент или съд се запазва недоловимата топлина и уханието на напечена от слънцето грапава кора, далечен, приглушен шум на листа и чуруликане на птици, трайно гравирани в дървесната плът и отекващи като едва чуто ехо при всяко докосване.
Дланта помни пъплещия мрак и очакването на зората. Свързана е с гората и почернелия пън на полянката, покрит с тъмнозелен мъх, с невидими, здрави нишки.
Мравките знаят тайната на благодатния труд и това, че си струва да пълзиш с километри по изронената земя, за да домъкнеш до мравуняка в подножието на пъна едно-единствено зрънце, голямо колкото света.
Търкал ...